bogorodica Всемирното Православие - ДОСТОЙНСТВАТА НА БОЖИЯТА МАЙКА

 Когато говорим само за достойнствата и извисеността на Божията Майка, постъпваме с нея така, както често постъпват житиеписците със светците. Някой беше казал, че светците са изтърпели повече мъки не от своите гонители, а от житиеписците, които, премахвайки от житията им всякакви странични събития, са ги превърнали в сладникави, лишени от живот образи. Не е достатъчно само да почитаме Божията Майка, да се покланяме, да слагаме корона върху главата й. Да обичаме светата Дева - означава да й подражаваме, да вървим по стъпките й, защото тя е тази, която ни изпреварва, която е за нас образец на вярата.

 

Ако Бог зачерква нашите планове и ни повежда по друг път, не по този, който ние сме си наумили, същото се е случило и в живота на Божията Майка. И тя си е представяла по друг начин своята святост, своя път и своята мисия. Тя, отказалата се от майчинство, е била призована за необикновено майчинство. Това призоваване зачерква всичките й планове. Изричайки в момента на Благовещението своето „да”, света Дева Мария не е знаела напълно с какво се съгласява. Но това не намалява стойността на нейното съгласие, което тя по-късно с неизменното „да” потвърждава с целия си живот.

Онова „да”, казано при Благовещението, изглежда радостно и лесно в сравнение с последното „да”, изречено в подножието на кръста. Един човек с високоразвит духовен живот обикновено е готов да се пожертва, да жертва самия себе си.

Много по-трудно е да се съгласим със страданията на близките ни хора, на тези, които обичаме силно. Изправена пред кръста, света Богородица като че ли изрича двойно „да”: нека ни бъде така - на Него и на мен. Ако моят любим Син трябва да страда и да бъде изтезаван, то нека е така. Примирението с това е било нейната най-велика саможертва. Това „да” на Божията Майка пред кръста прави от нея Майка на всички ни.

Праведният Симеон предрекъл на Пресветата Дева Мария: „И на сама тебе меч ще прониже душата” (Лука 2:35). Това се сбъднало, когато Божията Майка стояла на Голгота пред кръста, на който бил разпънат нейният Син.Душевното разположение на света Богородица по време на трудните изпитания на нейната вяра е укор към съвестта ни. У нея няма раздвоение между образеца и изпълнението. Докато при нас непрекъснато се разминават вяра и живот, думи и факти, идеал и неговата реализация. Вследствие изпитанията на вярата отстъпваме или дори си отиваме от Бога. И в този смисъл Божията Майка е укор за съвестта ни.  Продължава да се сбъдва пророчеството на праведния Симеон и днес, когато ние ежечасно с нашите грехове съразпъваме нейния Син.

Но любовта на Божията Майка е безмерна. Тя е била, е и ще бъде во веки наш покров, наша застъпница. Даже в светския живот, където има толкова вражда и омраза, където е толкова самотно и студено, единственото, което още е останало - това е майчината любов. Колкото и да си грешен, паднал, заблуден, майчиното сърце всичко ще разбере и всичко ще прости, всичко ще покрие със своята любов.

Божията Майка е Майка на целия християнски род. Докато тя е с нас, ще има в живота ни и топлина, и радост. Ще има към кого да се обърнем в скърби, от кого да просим застъпничество.

Но ако тя си тръгне от нас, животът ни ще осиротее. Божията Майка си тръгва от хората не тогава, когато те грешат - грехът ще се прости, ще се покрие с любов, а когато ние упорстваме в греха, въздигаме го в правило, оправдаваме се, не искаме да променим живота си.

Колко често роптаем срещу Божията Майка, че тя не изпълнява нашите молитви. Но какво правим ние? С едната си ръка нанасяме рани на нейния Син, а другата протягаме за помощ.

Греховният живот прави напразни всички усилия за душевно спасение, оставя нечути даже горещи молитви. Назидателен за всички урок света Богородица дала на един човек, който живеел в грехове, а настоятелно я молел да го избави от някаква голяма неприятност. Молитвата му оставала безплодна, но той продължавал горещо, със сълзи да се моли. Веднъж, при голяма молитвена съсредоточеност, той изпаднал в лека дрямка и видял, че насреща му иде огряна от светлина Девица, която му поднесла вкусна гозба в нечист съд. Гозбата го блазнела, а съдът - отвращавал... Не смеел да хапне.

- Не мога - рекъл - да вкуся, заради този мръсен съд! Светлосияйната тогава отвърнала:

- Как тогава искаш аз да чуя молитвата, която ми отправяш от нечисто сърце? По-напред се умий с покаяние, помоли се с чисто сърце - и ще бъдеш чут.

От този урок може да се поучим и ние. Нека се стремим към нравствено чист живот - да не говорим и вършим зло, да бъдем скромни и внимателни в изразите си, снизходителни в обноските си с ближните, да не ги осъждаме, а да се вглеждаме повече в себе си - само тогава ще можем да разчитаме на закрилата и ходатайството на Божията Майка.

 

Източник: Църковен вестник