images?q=tbn:ANd9GcQrszyRGZFRyFc2S_Sy4dJeztdmS3yGHJy4HCMD-ckLH1W39z1K Всемирното Православие - АДАМ И ЕВАВелик беше Адам и стана унизен. Началото му е висока степен на славата; краят му – дълбоко унижение. Началото му е в рая, краят му – в гроба. Създаден е преди Ева, плътта им беше съвършена и неделима. Като образ на бъдещето от него беше взета кост. Тази кост беше Ева и тя скоро стана причина за грехопадения; костта скоро срути стената – Адам. Чрез Ева е изгубена прекрасната и силно желана основа; чрез Мария тази загубена за Адам и Ева слава е възвърната. Ева беше дадена за помощничка на Адам – и му послужи за препъване; беше му дадена, за да сподели с него бремето – и го направи виновен. По-слабата го пороби, подчинената го събори, немощната го съкруши. От ревност не позволи мъжът да опита пръв; пожела да застане по-горе от Адам, да заеме първото място, а на Адам да предостави второто. И Господ изобличи тайната й – понеже тя пожела да пороби мъжа, Господ й каза: Той ще господарува над тебе (Бит. 3: 16). Благият още не беше ги обвинил, когато собствената им воля ги осъди, собствената им съвест ги обвини, собствената им гордост го повали, собственото им пожелание ги погуби. При всичките съкровища господстващата свобода обедня, в рая на сладостите, при мъдростта на ума, се съблазни от красивото дърво.

 

Престъпването на заповедта умъртви човека, но той продължава да пренебрегва заповедта. Съветът на лукавия подложи човека на осъждане и все пак той изпълнява волята на лукавия. Светът погива, но човекът не се вразумява. Той е високоумен – подлага на изследване и морето, и сушата; проучва особеностите на страните и различните свойства на всяко нещо; познава семената и растенията; вещ е в занаятите и ръчния труд; известни са му видимите неща; с изследване достига до познание на невидимите неща. Ако му се изгуби някое животно, го търси; не търси само душата си. Що се отнася до преходното, той е знаещ и опитен; а що се отнася до обещанията, е пълен невежа. Разумен е в придобиване на временното, готов е на безполезни дела, а в необходимото дело е ленив. Всичко претрудно е лесно за него, всичко затруднително е леко. Изглежда му трудно да придобие спасение; а без усилие намира смъртта.

Много са пътищата към погиването му, но той има и средства за спасение. В това му помага самата природа; и Писанието му служи за опора. Отец го облича в оръжие, Синът му дава щит, Духът воюва заедно с него във войната. А има и много препятствия, които му пречат да върши зло – мечът на съдиите го изпълва с трепет, законът на царя го заплашва с мъчение. Писанията и книгите го плашат, от името на геената го побиват тръпки.

Човек не е дете по познанията си, разумът му не е помрачен; мярата на знанията му не е малка; той е източник на изобретения; покорява цялата твар. Но по нищожността си е листна въшка, по безсилието си – молец, по низостта си – скакалец, и прогризва всичко в царската градина като червей.

Извършва проучвания на планините; граби съкровища от реките; изследва морските дълбини; прониква в тайните кътчета на гори и пещери и извършва в тях свои проучвания; разсича вътрешността на дърветата и от дадената им влага получава плодове; извършва резитба на излишните младочки на лозата; наторява и разрохва почвата и събира съкровища от нея. Той е Божий образ в света: извлича вода от дълбините и със съоръженията си като с облаци я вдига на голяма височина, та и в това да се уподоби на Твореца. Вместо творческа сила той притежава ръка, способна да направи всичко, и познание, достатъчно да преведе в изпълнение всичко. Кой ще пресметне съкровищата му? В бояджийството той е достигнал до получаване на всякакъв вид цветове, и в тъкачеството – до получаване на всякакъв вид платове. Колко статуи са излезли от неговата пещ? Колко истукани са излезли изпод длетото му? Кой ще изчисли колко благовонни мазила, колко различни вкусни ястия е изобретил, така че трапезата му, подобно на едемски рай е пълна с всякакви наслади? Но ако му четеш или му говориш за съда и въздаянието, обзема го пълна леност, напада го нехайство, сякаш чува думите ти насън. И щом го оставиш, целият се раздвижва, започва да се грижи за печалбата, за даденото назаем и за лихвата. Целият му ум е зает с това да не му намалеят кодрантите. Ръката му е простряна върху всичко. Върху неговите близки тегне игото му; върху чуждите – владичеството му. Той не знае ситост в търговията. Всяка страна му е близка. Ръката му е дълга, когато взема и къса за даване на милостиня. Ако се показва като невинен младенец, не му вярвай, защото те мами, представяйки се за прост. И Всезнаещият, като казва: лицето на земята и небето умеете да разпознавате (Лук.12:56), изобличава онзи, който с помощта на наблюденията си е обяснил промените в света и предсказва кога ще бъде горещо, кога ще вали дъжд, кога времето ще бъде ясно.

Но най-скръбното е, че човекът иска с познанията си да застане по-горе от Твореца; опитва се да изследва Твореца като твар и да Му определи граници. Адам поиска да застане по-горе от Твореца, като вкуси от плода на дървото; Адамовите потомци се домогват до това с изследванията си. Каквото е началото, такъв е и краят. Пришествието на Господа вече е на прага. Ти, Боже, се умилостиви над Адам и му даде възможност да се покае; отвори вратата и за нашето покаяние. Благословен Опрощаващият греховете ни! Благословен Увеличаващият съкровищата ни!