13209983_0:0:1071:606_600x0_80_0_0_1e5f6a31094eba573f8464bee3a346d1 Всемирното Православие - СВ. ПРОРОК ИОНАОколо 800 години преди Рождество Христово живял между израилтяните един човек на име Иона.

Преданието говори, че той бил син на сарептската вдовица, у която св. пророк Илия живял през време на глада. Него пророкът възкресил от мъртвите със силна молитва към Бога (3 Царст. 17:17-24).

Той получил от Бога дара на пророчеството.

В онова време жителите на големия град Ниневия прогневили Бога със своя беззаконен живот. И Бог заповядал на Иона да отиде в тоя град и да проповядва покаяние. Но Иона се уплашил, защото знаел, че ниневийците са свирепи хора. Казал си:

- Ами ако жителите на Ниневия не повярват на моите думи и започнат да ме мъчат?

В страха си Иона забравил, че трябва да изпълнява безпрекословно заповедите на Господа, каквато и опасност да го застрашава. Силно смутен и развълнуван, той се качил на кораб и тръгнал в друга посока. Но Бог скоро го наказал за малодушието и непослушанието. Страшна буря се надигнала в морето. Корабът бил в голяма опасност. Езичниците, които се намирали в него, изплашени започнали да призовават своите богове да ги спасят от смърт. Но бурята ставала все по-силна. Моряците почнали да изхвърлят в морето целия товар, та по тоя начин да облекчат кораба.

В това време Иона спял спокойно на дъното на кораба. Няколко от езичниците отишли при него, събудили го и му казали:

- Защо спиш? Не виждаш ли, че загиваме? Стани и моли своя Бог да ни спаси!

Изправени пред голямата опасност да потънат заедно с кораба на дъното на морето, пътниците почнали да си говорят помежду си:

- Навярно това бедствие ни е пратено за наказание на някого от нас. Да хвърлим жребие, за да узнаем кой между нас е грешният човек, който е прогневил Бога!

Сторили това. И жребият, по Божие определение, се паднал на Иона.

Те заобиколили Иона и го запитали строго и гневно:

- Кой си ти? Откъде си?

Иона отговорил:

- Аз съм служител Господен. Почитам Небесния Бог, Който сътворил небето и земята. Съгреших пред Него и сега бягам от лицето Му. Вземете ме и ме хвърлете в морето. Тъй ще утихне вълнението. Защото заради мене е пратена тая буря!

Моряците се убедили, че не е възможно да се справят с бурята. Затова хванали Иона и го хвърлили сред вълните.

Морето утихнало.

Попаднал сред вълните, Иона бил погълнат от грамаден кит. По Божия воля той останал жив във вътрешността на кита три дни и три нощи. Изплашен, със сърдечни съкрушения извикал към Бога да го помилва и спаси. Господ се съжалил над него. След три дни китът го изхвърлил жив на брега.

Видял се спасен, Иона започнал да се моли, да слави Бога и да Му благодари. И чул отново гласа на Господа:

- Иди в Ниневия. И там проповядвай, което ти заповядах. Възвести на жителите Моята воля!

Иона се отправил незабавно за Ниневия. Като пристигнал там, тръгнал из улиците и гръмогласно говорел на жителите, че след четиридесет дни Ниневия ще бъде разрушена, ако те не се покаят.

Ниневийците повярвали на думите на пророка. Уплашили се и започнали да се каят за греховете си. Обявили пост. Възрастни и деца се облекли във вретища.

Сам царят слязъл от престола си. Съблякъл разкошното си царско облекло. Облякъл се в прости дрехи и наложил на себе си и на всички жители строг пост: никой нищо не трябва да яде.

Цели три дни всички се молели със съкрушение и смирение. Каели се за греховете си. Обещавали да се изправят.

Бог видял тяхната скръб и тяхното покаяние. Смилил се над тях и по неизказаната Си благост ги простил.

Иона прекарал три дни в Ниневия. Излязъл от града. Заселил се на една височина, близо до града, и оттам очаквал да види какво ще стане с града.

Изтекъл предсказаният от него срок. Ниневия не била разрушена. Той се натъжил. Страхувал се, че ниневийци ще го сметнат за лъжлив пророк и си позволил да роптае против Бога:

- Не поради туй ли, Боже, аз се страхувах да възвестявам Твоята воля? Аз знаех, че ти си щедър, дълготърпелив, многомилостив, че при покаяние прощаваш греховете и отвръщаш гнева Си. Сега вземи душата ми: по-добре е да умра, отколкото да живея.

Мястото, гдето се намирал Иона, било открито. Слънцето силно напичало главата му. Бог заповядал в една нощ да израсте за него растение, което го предпазвало със своята сянка от слънчевите лъчи. Иона си отдъхнал на сянка. Но в една нощ червей подял растението и то изсъхнало. Иона се огорчил отново.

Тогава Господ казал:

- Жал ти е за растението, за което не си се трудил и което не си отгледал, което в една нощ израстна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява – и много добитък?

Иона се върнал в отечеството си. Но след това отишъл пак в Асирия, гдето и умрял.

За пророк Йона се споменава често в църковните песни. Тридневното му прекарване в утробата на кита служи за предобраз на тридневното пребъдване на Господа Иисуса Христа в гроба. Сам Спасителят посочил това, като говорил на учениците си за юдеите:

„Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона; защото както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона; а ето, тука има повече от Йона" (Мат. 12:39-41).