На 80 годишна възраст си отиде ставрофорен свещеноиконом Иван Драгнев. Отец Иван бе най – старият бургаски свещеник. Той бе предстоятел на храм “Св. Иван Рилски” в града. До последното си дихание свещеникът служи на Бога. Извърши последното си служение на 3 април сутринта. Няколко часа по – късно се представи пред Господа.

 През целия си живот отец Иван не преставаше да служи на Бога. От ранни зори идваше в храма, независимо дали служи или не. И това правеше всяка сутрин. Отецът имаше стотици духовни чеда от цялата околия и се грижеше за всяка поверена° му душа.

С разум и мъдрост духовникът наставляваше нуждаещите се. И ето, че дойде време да отиде при Този, на когото отдаде живота си, и на когото служи неуморно дълги години. Отец Иван беше пример за нас, пример за истински духовник. Вестта за неговото преселване в Царството Небесно съкруши сърцата ни – духовните му чеда. Той съпреживяване болката и мъката на всички грешници, които отивахме при него за духовен съвет. Колко го обичахме всички ние и каква беше любовта ни към него стана ясно днес – в деня на неговото последно пребиваванe е в храма Господен.

Стотици хора дойдоха, за да се простят за последно с духовника. Църквата “св. Иван Рилски”  бе препълнена с миряни, които плачеха със съкрушени сърца за загубата на отеца. Опелото извърши Негово Високо Преосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий, заедно с бургаските свещеници. Тялото на новопредставления бе донесено в храма още снощи, когато бе извършено и всенощно бдение. Опелото накара всички нас да се замислим колко преходен е този свят, как времето неусетно лети и как днес си тук, а утре вече те няма.

След края на опелото дядо Йоаникий произнесе прощалното си слово. В него Владиката напомни как отеца приживе неведнъж споделял, че още в ранни зори и от младини нещо го теглело към храма. Там е бил неговият истински дом. Митрополитът сподели, че преди дни самият отец му се е обадил и го помолил да се помоли за него, тъй като не се чувствал добре.

Отец Иван Драгнев е роден на 19.01.1931 година  в бургаското село Изворище. През 1951 година завършва Духовната семинария  в Черепиш, а през 1964 година и Софийската Духовна Академия ( сега Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”).  Ръкоположен е за дякон на 12.07.1957 г. в храм “Св. Петър и Павел” в гр. Котел. Ден по – късно тогавашният Сливенски митрополит Никодин го ръкополага за свещеник в храм “Св. Троица” в с. Нейково. От деня, в който облича свещеническото расо до февруари 1970 година извъпнява длъжността енорисйки свещеник в бургаското с. Дебелт.  През същата 1970 година става енорийски свещеник в храм “св. Иван Рилски” – Бургас, където служи до смъртта си.  От 1972 година е председател на храма, посветен на закрилника на българския народ – преподбни Йоан Рилски.

На 01.06.1988 година е назначен за архиерейски намесник на Бургаска Духовна околия, чиято длъжност заема до 01.06.1996 година.  Пенсиониран е на 01.12.1991 година, но продължава да изпълнява служението си като председател на църковното настоятелство при храма.

Отличен с офикия Протоиерей на 03.11. 1968 г. в храма в с. Дебелт от Сливенския митрополит Никодим.  Същият митрополит му дава и отличието офикия иконом на 13.05.1979 година. В бургаския храм “Св. Йоан Рилски”. На 19. 07.1987 година е отличен с офикия Ставрофорен иконом от настоящия владика на Сливенска епархия дядо Йоаникий

Свещеник с голяма ревност, той бе образец за подражание на всички събратя в Сливенска епархия. Енориашите и християните от града намираха в негово лице прекрасен духовник, изповедник и съветник.  На преклонна възраст  пое отговорността да извърши цялостен ремонт на храма и благодарение на неговите усилия и с Божия помощ домът Господен бе разширен и реставриран.

Господи настани душата на починалия наш събрат, там където почиват всички праведници!

 

От Архиерейското Наместничество гр. Бургас и Бургаско свещенство! Вечна му памет и Бог да го прости!