ib1620 Всемирното Православие - СВ. СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК АВРАМИЙ БЪЛГАРСКИ Св. свещеномъченик Аврамий се родил в Камска България, между реките Волга и Кама. Възпитан бил в магометанската (мюсюлманска) вяра, изповядвана от съотечествениците му. Бил доста заможен и се занимавал с търговия, бил пристрастен към суетните светски блага и чувствените удоволствия, оказвал гостоприемство на странници и бедняци.

По Божия благодат Аврамий се убедил в лъжливостта на могометанската и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той останал непоколебим в правилата на Спасителевото учение и поради това пострадал от сънародниците си.

 

Когато пристигнал по търговия в така наречения Велик град на българите, те се опитали да го склонят, а след това и за го принудят да се отрече от Христа. На тези заплахи блаженият Аврамий отговарял с категоричен отказ. Като освирепели от ярост, сънародниците му го заточили в тъмница в продължение на много дни, а след това, виждайки непреклонната му твърдост във вярата, му отсекли първо ръцете, а след това краката и главата. Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните, които по това време се намирали на панаира, вероятно муромски търговци, благоговейно погребали тялото на страстотерпеца на християнското гробище.

Благоверният велик княз Георгий Всеволодович научил, че над гроба на св. Аврамий стават чудесни изцеления на болни християни и след една година тялото на мъченика било откарано в гр. Владимир. Тук великият княз Георгий Всеволодович, неговата съпруга, децата му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. свещеномъченик Аврамий и ги пренесли в обителта, наричана Княжески (Княгинин) манастир, където били положени на 6 март 1230 г. в църквата „Успение на Пресвета Богородица”.

След смъртта на св. Аврамий Великият град на българите изгорял почти до основи. Руските летописци отбелязали, че Господ е изпратил тези пожари за наказание за невинно пролятата кръв на мъченика.