2Q== Всемирното Православие - ВЕЛИКИЯТ ПОСТ: ВЕЛИКИЯТ ПОКАЕН КАНОН НА СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ В самото начало на Великия пост, като начален тон, определящ цялата великопостна мелодия, Светата Църква ни предлага Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Той е разделен на четири части и се чете на великото повечерие, вечер, в първите четири дни на Поста. Може да бъде описан като покаен плач, разкриващ ни цялата необятност, цялата бездна на греха, разтърсващ душата с отчаяние, покаяние и надежда.

Св. Андрей изкусно преплита великите образи на Адам и Ева, на рая и грехопадението, на патриарха Ной и потопа, на Давид, на Обетованата земя и преди всичко на Христос и Църквата – с изповядването на греховете и покаянието. Събитията от Свещената история са показани като събития от моя живот, Божиите дела в миналото – като дела, засягащи мен и моето спасение, трагедията на греха и предателството – като моя лична трагедия. Моят живот ми е показан като част от тази велика, всеобхващаща борба между Бога и силите на мрака, които въстават срещу Него.

Канонът започва с дълбоко личния вопъл: Откъде да започна да оплаквам делата на моя окаян живот? Какво начало да поставя, Иисусе Христе, на моето ридание сега?

Един след друг се разкриват греховете ми в дълбоката им връзка с цялата продължаваща се трагедия на отношенията на човека към Бога, историята на първото грехопадение – това е моя лична история: Аз извърших престъплението на Адам; зная, че съм отритнат от Бога и от вечното Му Царство и сладост заради моите грехове... Аз изгубих божествените дарове. Окалях облеклото на моята плът, оскверних, Господи, Твоя образ и подобие! Помрачих душевната си красота със страстни удоволствия. След това раздрах първата си дреха, що ми изтъка Създателят, и затова лежа гол...

И така, в продължение на четири вечери деветте песни на Канона говорят отново и отново за духовната история на света, която в същото време е история и на моята душа. Думите на Канона ме призовават към отговор, защото те говорят за събития и дела от миналото, смисълът и силата на които са вечни, доколкото всяка човешка душа - единствена и неповторима – преминава същия път на изпитания, стои пред същия избор, среща се със същата висша и най-важна реалност. Значението и целта на Великия канон се състои именно в това – да ни покаже греха и с това да ни приведе към покаяние.

Но той ни показва греха не с определения и изброявания, а с някакво дълбоко съзерцание на библейската история, която в действителност е история на греха, покаянието и прошката. Канонът възстановява в нас това духовно светоусещане, вътре в което покаянието отново става възможно. Когато слушаме, например: Иисусе, не подражавах на праведността на Авел, никога приятен дар не Ти поднесох, ни деяние богоугодно, ни чиста жертва, нито непорочно житие...— разбираме, че историята на първото жертвоприношение, толкова кратко спомената в Библията, ни открива нещо основно в нашия собствен живот, основното в самия човек. Ние разбираме, че грехът е, преди всичко, отказ от живота като приношение и дар, като жертва на Бога. Или, с други думи – отказ от живот в Бога и за Бога. И благодарение на това откровение става възможно да бъдат произнесени безкрайно отдалечените от съвременния житейски опит думи, но които звучат с най-дълбока правда: Създавайки живота от праха, Ти си вложил в плътта ми и кости, и дихание, и живот: но, о Създателю мой, Избавителю мой и Съдия, приеми ме, каещия се.

Ето защо постният път започва с връщане към началната точка, към сътворението на света, грехопадението, изкуплението, към този свят, в който всичко говори за Бога, всичко отразява Божията слава, където всичко, което се случва, всичките събития са непосредствено свързани с Бога, където човек намира настоящите измерения на своя живот, и намирайки ги, се кае.

ТЪЛКУВАНИЕ НА УРОЦИТЕ НА ПОКАЯНИЕТО

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Великият канон на свети Андрей, архиепископ Критски, починал през 712 година, се пее и чете на части на великото повечерие в понеделник, вторник, сряда и четвъртък през първата седмица на Великия пост, а на утрената в четвъртък (в България се чете в сряда на малкото повечерие-б.пр.) на петата седмица на същия този пост – изцяло.

Този канон се нарича велик главно заради своята обширност, защото съдържа 210 тропари, без да се смятат прибавените към него тропари в чест на преподобна Мария Египетска и в чест на самия творец на канона Андрей, архиепископ Критски (всичко 250 тропари).

Великият канон спада към разреда покайни църковни песнопения. Целият той е насочен към това да се събуди душата от дрямката на греха, да разкрие пред нея колко е пагубно греховното й състояние, да я подтикне към строго самоизпитване, самоосъждане и покаяние, да я насърчи към отвращение от греховете и изправяне на живота.

С тази цел творецът на канона припомня на грешника лица, деяния и събития от ветхозаветната и евангелската история, започвайки със сътворението на Адам, и прилага към тях случки за нравственото състояние и потребностите на душата, извлича от тези истории изобличения, заплахи, съвети за предпазване и наставления.

Канонът е изпълнен най-вече с изобличения, чиято същност е изразена в следните думи на канона: „Предоставих ти, душо, Моисеевия разказ за сътворението на света, а после и цялото боговдъхновено Писание, което ти разказва на праведни и за неправедни. А ти, душо, пред Бога грешила, си подражавала не на праведниците, а на неправедниците”. Грешникът не трябва да мисли, че може да живее до края безнаказано в грехове. Не, него го заплашва участта на содомците. „В древност прати Господ огнен дъжд от небесата срещу възмутителното беззаконие, та изгори Содомците! И ти, разпалила си, душо, с греховете си геенски огън, в който ще гориш” (Четвъртък, Песен 2).

От тази участ спасява покаянието. Но за да не падне разкайващият се грешник в отчаяние, съзнавайки цялата тежест на падението си, му се предлага утешение в следните думи на канона: „Душо, случаят с Моисеевата ръка нека ни увери, как Бог може и прокажен живот да измие и очисти. Не се отчайвай за себе си, макар да си прокажена!” (Понеделник, Песен 6).

На много места в канона се предлагат начини за предпазване от греха и наставления за богоугоден живот. Например: „Чувала си, душо моя, че Измаил беше изгонен, като роден от робинята: бъди бдителна, гледай, да не би и ти да претърпиш нещо подобно поради сладострастието си” (Песен 3). „Великият Мойсей се посели в пустинята. Прочее, ела, подражавай на неговия живот, душо, та да видиш и явяването на Бога в горящата къпина” (Вторник, Песен 5).

14 март, 2005 г.

Икона на св. Андрей Критски: days.pravoslavie.ru