Sretenie Всемирното Православие - СЛОВО НА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Тълкуване на песента на праведния Симеон Богоприимец за спасението на всички люде и за славата на праведниците. Произнесено в Руската църква "Св. Николай Чудотворец" в София на 2 февруари (15 февруари стар стил) 1947 година.

Не може да се изброи колко пъти ние, възлюбени в Христа чеда, сме слушали по време на богослуженията думите на боговдъхновения химн на праведния старец Симеон Богоприемец:

 

 

"Нине отпущаеши раба Твоего, Владико, по глаголу Твоему, с миром: яко видеста очи мои спасение Твое, еже еси уготовал пред лицем всех людей, свет во откровение язиков и славу людей Твоих Израиля" (Лука 2:29-32).

("Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.").

Към тези думи св. Църква насочва нашето внимание особено днес, в деня на великия празник Сретение Господне*.

* Сретение (слав.) - среща, посрещане. Сретение Господне - църковен празник (2/15 февр.), установен в памет на следното евангелско събитие: на 40-тия ден след Неговото рождение по плът Спасителят бил занесен в Иерусалимския храм от Пресвета Богородица и посрещнат там от праведния Симеон и св. пророчица Анна (Лука 2:22-38). Бел. прев.

 

За какво ни говори, възлюбени, този свещен химн на старец Симеон, тази негова предсмъртна, богооткровена песен?

В нейните кратки думи е изразено цялото Христово домостроителство.

Тук се казва: "защото очите ми видяха Твоето спасение, което Си приготвил пред лицето на всички човеци" (по слав. превод). Поради пророческия дар, с който бил надарен праведният Симеон, той е съзерцавал с всички подробности спасението, извършено за нас от нашия Изкупител и Господ, и особено Неговите страдания и кръстна смърт. Св. Симеон съзерцавал това спасение не само поради своя пророчески дар, но и затова, че той е бил един от 70-те мъдреци, превели Библията 300 години преди събитието, на което е посветен празникът Сретение Господне. Той превеждал книгата на пророк Исаия, който така точно предсказал и изобразил страданията и смъртта на Христа, сякаш сам се е намирал пред Кръста, когато разпъвали Господа и всичко е видял със собствените си очи. Не случайно св. пророк Исаия е наричан ветхозаветен Христов Апостол.

По-нататък в свещения химн на старец Симеон се казва: "светлина за просвета на езичниците". От тези думи се вижда, че на праведния Симеон било открито онова, което последвало след изкупителното дело на Христа - разпространяването сред всички езически народи на вярата в Него като в Бог, приел човешко естество. Важно е да се отбележи, че когато праведният Симеон говори за спасението и озаряването на целия свят със светлината на вярата, той има предвид всички хора. А в края на своя предсмъртен химн той говори за славата само на Божиите люде, т.е. на новозаветните праведници. ("...и слава на Твоя народ Израиля" (Лук. 2:32). След изкупителната кръстна смърт на Христа Израил е новозаветната Църква - бел.ред.) И това е обяснимо. Господ е извършил Своето спасително дело на изкуплението заради цялото човечество. Също така и светлината на Православната вяра била разпространена чрез проповедта на Апостолите по всички краища на света. Но далеч не всички хора са се възползували от изкупителното дело на Христа и са възприели истинската вяра в Него. Затова малцина, даже измежду православните, се удостояват със славата, за която говори св. Симеон Богоприемец.

Какво обаче трябва да разбираме под тази слава? - Св. Симеон подразбирал славата, която се проявява в живота на светите люде под действието на благодатта от мига на слизането на Св. Дух върху Апостолите. Тя е преди всичко светостта на новозаветните праведници, която по думите на Христа е неразделно свързана с божествената радост (Йоан. 15:10-11).

Тази слава, това са дивните знамения и чудеса, които Божиите угодници поради своята святост извършвали с благодатта на Св. Дух. Тази слава - това е божественият дар на ведение (духовно познание, бел.прев.) у светиите, което достигало неизказани откровения на божествените тайни, до съзерцаване на Самия Господ Иисус Христос в Неговата божествена слава, на Пречистата Негова Майка, на светите Ангели и другите небожители.

Под тази слава трябва да разбираме онова, което някога пророчески е предизобразил Божественият Псалмопевец с думите: "В светиите, които са на земята Господ е явил дивно Своята воля" (Пс.15:3, по слав. превод).

Славата, която е съзерцавал св. Симеон Богоприемец, удивлява Ангелите и те непрестанно прославят за нея Господа. Тя удивлява и хората, защото за светиите се отнасят думите на нашия Спасител: "Тъй да светне светлината ви пред човеците, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16).

Тази слава на новозаветните праведници чувствуват дори дивите кръвожадни зверове. В житието на св. Симеон Стълпник се разказва как някога при неговия стълб* допълзяла огромна змия, дълга 16 сажена**.  Тя му показала окото си, в което бил попаднал голям трън, и сякаш молела великия стълпник да й помогне. Св. Симеон прекръстил окото й и трънът излязъл от него. От благодарност за изцелението змията една седмица лежала пред стълба, протегната в цялата си дължина. Поклонниците, които идвали при стълпника, за да получат наставление и здраве, се изпълвали с трепет и ужас, виждайки това страшно чудовище. Затова св. Симеон казал на змията: "Ти твърде много плашиш Божиите хора, които идват при мен, отиди си от моя стълб". Тогава змията, като разумно създание, послушала Божия угодник и веднага се отдалечила.


Стълп - висока кула, на която светецът живеел в непрестанна молитва и духовни подвизи. Бел.прев.
** Сажен - древна руска мярка за дължина. 1 сажен = 2.1336 метра. Бел.прев.

В Лавсаика пък се разказва, че някога св. Макарий Александрийски седял в преддверието на своята килия, цял потънал в богомислие. Неочаквано при него дошла една хиена - хищен див звяр. Тя бутнала с главата си вратата, влязла в преддверието, където седял св. Макарий и оставила пред нозете му своето сляпо хиенче, безмълвно молейки светеца да го изцери. Великият Божий угодник вдигнал от земята сляпото зверче, помолил се, после плюл в очите му и то веднага прогледнало. Хиената го взела и си отишла с него. На следващия ден тя донесла на св. Макарий една овча кожа. Като я видял, преподобният казал на хиената: "Ти сигурно си разкъсала нечия овца, иначе откъде си могла да вземеш тази кожа? Няма да приема от теб това, което е придобито несправедливо". Хиената навела глава, застанала на колене пред нозете на светеца и сякаш го молела да вземе кожата, но той й рекъл: "Нали ти казах - няма да я взема, ако не ми дадеш обещание, че вече няма да ядеш овцете на бедните хора." Тогава тя пак навела глава, като че ли се съгласявала с думите на светеца. Тази кожа била наречена "дарът на хиената" и Божият раб я подарил на преподобна Мелания Римлянка.

Вие знаете, мои възлюбени в Христа чеда, как на преп. Герасим Йордански е служел лъв, а на преп. Серафим Саровски - мечка.

На праведната игумения Евпраксия от Староладожката обител (Новгородска област) пък служели вълци. Когато зимно време тя отивала да се помоли в един малък параклис навътре в непроходимата гора и след това на ски се завръщала в монастира, вълците бягали от двете й страни като нейни верни стражи. Те разбирали думите й и се подчинявали на най-малкото движение на ръката й. Така вълците пазели праведницата, като я изпращали до самите монастирски врати.

Ето каква слава на новозаветните праведници е съзерцавал праведният Симеон. Под нея трябва да разбираме и дивната кончина на светиите. Св. Серафим Саровски - и не само той - се удостоил с такава славна кончина, когато Ангели, сред неизказана благодатна светлина възнесли душата му пред Божия престол. Такава слава Господ дарувал при кончината на св. Антоний Велики, св. Амун, св. Теодор Студит, преп. Йосиф Песнописец и други велики Божии угодници.

Пророчески е видял св. Симеон и славата на праведниците, които според думите на Христа, "ще блеснат като слънце в царството на Отца Си" (Мат. 13:43).

Най-сетне той е съзерцавал и своята бъдеща слава в Небесното Христово Царство. Колко голяма е тя, св. Николай Чудотворец открил на преп. Петър Атонски при едно свое явяване. Св. Николай казал на преп. Петър, че св. Симеон Богоприемец има такова молитвено дръзновение пред Господа, каквото дори той, св. Николай няма, и затова заръчал на св. Петър усърдно да се моли на праведния Симеон*.

* По-нататък в житието на св. Петър Атонски (12 юни) се разказва как праведният Симеон, сияещ с неземна слава се явил на преподобния, който бил тогава още воин, пленен и затворен в тъмница, и като взел от него обещание, че ще стане монах, докоснал със златния си жезъл веригите му и го освободил. Бел.прев.

И тъй какво иска от нас, мои възлюбени в Христа чеда, св. Църква, припомняйки ни думите на св. Симеон Богоприемец? Тя иска ние никога да не забравяме това, че Господ за всички хора, а следователно и за всеки от нас е извършил спасението чрез Своята Кръв на Кръста, и че ние ще носим огромна отговорност пред Него, пред Неговата пречиста Кръв, ако със своите грехове я потъпкваме.

Освен това Църквата иска ние винаги да помним плодовете на изкупителните кръстни заслуги на Спасителя: разпространяването на вярата в Христа сред всички хора на земята. Църквата иска ние винаги да бъдем озарявани от светлината на тази вяра, която е основа и средство за извършване на нашето собствено спасение. Разбира се, това желание на Църквата ще се осъществи в нашия живот, ако ние се стараем да имаме винаги истинска Православна вяра. Ако имаме еретическа вяра, ще навлечем върху себе си страшен Божий гняв и тук, и в бъдещия живот, и вместо Небесното Царство наш жребий ще бъдат вечните адски мъки.

Най-сетне, обръщайки вниманието ни върху боговдъхновения химн на праведния старец Симеон, св. Църква иска ние винаги, с цялото си сърце, чрез неизменното изпълнение на Божиите заповеди, да се стремим към приготвената за нас от Бога благодатна слава. Тогава тази слава в една или друга степен ще се изобрази в нас още в нашия земен живот и ще се разкрие с пълна сила в Небесното Христово Царство. Тогава над нас ще се изпълнят думите на първосвещеническата молитва на Христа, Който така се е молел на Своя Божествен Отец за учениците Си и за всички Свои истински последователи: "Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби преди свят да се създаде" (Йоан. 17:24). Амин.

 

images?q=tbn:ANd9GcRdFNFndBD9OTYiCMAS65UfkRFyCHaGH_xRChdi-8sT0sjnf9U4uQ Всемирното Православие - СЛОВО НА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ


Св. Серафим Софийски Чудотворец