Животът на душата след смъртта

В този ден християните записват имената и свещеникът поменава починалите на специална обща панихида в храма. Житото, хлябът и виното са всъщност милостиня, която се раздава. На Задушница обикновено посещаваме гробовете на близките си, прекадяваме ги с тамян, поставяме свещ и цветя и шепнем съкровени думи.

Усърдната молитва и милостиня за починалите носи полза не само за техните, но и за нашите собствени души.

Прочети още: ЗАДУШНИЦА – МИЛОСТ ЗА ДУШИТЕ НА ПОЧИНАЛИТЕ, А И ЗА НАШИТЕ ДУШИ (2)

С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят, където бива съдена на т.нар Частен Божий съд. Там се определя временно задгробната ѝ участ, до Второто Христово пришествие. Има два Божии съда: Частен и Всеобщ. Между тях съществуват следните разлики:

1). Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек поотделно. Съгласно думите на св. ап. Павел: На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд (Евр. 9:27), а Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнъж – и живите, и възкресените мъртви.

Прочети още: ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ДОСТОВЕРНОСТТА НА МИТАРСТВАТА (2)

За нас е крайно назидателно да знаем какви грехове се разследват на всяко митарство, за да ги избягваме или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време. Защото, ако се окаже на някои митарства, че сме виновни в разследваните там грехове, веднага демоните ще добият власт над душите ни и ще ни завлекат в адските тъмници…

Прочети още: 20-ТЕ МИТАРСТВА, ПРЕЗ КОИТО ПРЕМИНАВА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА (2)

 “Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” /Лука 20:38/

В този живот има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни: че всички ще умрем. Смъртта е единственото неизбежно събитие, което всеки човек трябва да очаква. Смъртта е много по-близо до нас, отколкото си представяме – не просто отдалечено събитие в края на земното ни съществуване, но настояща действителност, която продължава постоянно около нас и вътре в нас.”Всеки ден умирам” – казва св. ап. Павел /1 Кор.14:31/. Всяко живеене е вид умиране: ние умираме през цялото време. 

Прочети още: СЛОВО ЗА ЗАДУШНИЦА