Има случаи, когато в последните дни от земното странстване на човека Бог отваря очите на отпадналите от Православието, за да опознаят истината и да не погинат те и близките им. Типичен в това отношение е следният случай:
Дора Запрянова, родом от Бургас и живееща с мъжа си в София, ме посети на 5 април 1956 г. и ми разказа следното:
Преди шест месеца загубих майка си. Тя живееше в Бургас и беше много добра християнка. От нея сме научени да вярваме, да ходим на църква, да постим, да се причастяваме и пр.
Прочети още: СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ЗАДГРОБНИЯ ЖИВОТ И ЗА ИСТИННОСТТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА (2)
В този ден християните записват имената и свещеникът поменава починалите на специална обща панихида в храма. Житото, хлябът и виното са всъщност милостиня, която се раздава. На Задушница обикновено посещаваме гробовете на близките си, прекадяваме ги с тамян, поставяме свещ и цветя и шепнем съкровени думи.
Усърдната молитва и милостиня за починалите носи полза не само за техните, но и за нашите собствени души.
Прочети още: ЗАДУШНИЦА – МИЛОСТ ЗА ДУШИТЕ НА ПОЧИНАЛИТЕ, А И ЗА НАШИТЕ ДУШИ (2)
С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят, където бива съдена на т.нар Частен Божий съд. Там се определя временно задгробната ѝ участ, до Второто Христово пришествие. Има два Божии съда: Частен и Всеобщ. Между тях съществуват следните разлики:
1). Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек поотделно. Съгласно думите на св. ап. Павел: На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд (Евр. 9:27), а Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнъж – и живите, и възкресените мъртви.
Прочети още: ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ДОСТОВЕРНОСТТА НА МИТАРСТВАТА (2)
За нас е крайно назидателно да знаем какви грехове се разследват на всяко митарство, за да ги избягваме или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време. Защото, ако се окаже на някои митарства, че сме виновни в разследваните там грехове, веднага демоните ще добият власт над душите ни и ще ни завлекат в адските тъмници…
Прочети още: 20-ТЕ МИТАРСТВА, ПРЕЗ КОИТО ПРЕМИНАВА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА (2)
В този живот има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни: че всички ще умрем. Смъртта е единственото неизбежно събитие, което всеки човек трябва да очаква. Смъртта е много по-близо до нас, отколкото си представяме – не просто отдалечено събитие в края на земното ни съществуване, но настояща действителност, която продължава постоянно около нас и вътре в нас.”Всеки ден умирам” – казва св. ап. Павел /1 Кор.14:31/. Всяко живеене е вид умиране: ние умираме през цялото време.