ioann_010 Всемирното Православие - ПЛОДОВЕТЕ НА ДОСТОЙНОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ СПОРЕД СВЕТИ И ПРАВЕДНИ ЙОАН КРОНЩАДСКИВие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство (Евр. 12,23 )

За какво се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови?


За да се очистим от греховете, да се обновим, осветим, обожим. Господ с Кръвта Си потапя всички мои грехове, избавя ме от всички злини, скърби и болести и ми дарува всички блага: светлина и сила, покой, радости, блаженство, съвършен живот. Ето какво изпитвам аз винаги, когато се причастя неосъдително, дръзновено, с вяра и любов. Слава на Господа Иисуса Христа и Неговите животворящи Тайни! Колко пъти ми се случи  да видя болни, стопени, като восък, от болести, съвършено отслабнали, угасващи, и когато аз ги причастявах с Божествените Тайни, които те поискваха или по мой съвет, или по мое сърдечно влечение, те по един чуден начин бързо се поправяха. Така един старец, над 80-годишен, който живееше в бедност със семейството си, аз причастявах два пъти, причастявах го тогава, когато беше отчаяно болен, приготвил беше завещанието си и беше благословил домашните си – и на два пъти след втория и третия ден той стана от постелята и оздравя. В гимназията един ученик от долните класове три месеца беше болен от възпаление в корема,  изгуби апетита  си, накрая силно изсъхна като скелет и беше много близо до смъртта. Аз го посетих, посъветвах го да приеме светите Тайни, възбудих у него желание за това, след което скоро дойдох да го причастя, причастих го и болният започна да яде и да пие, бърже се поправи, стана от постелята и тръгна на училище. Друго едно момче беше болно 6 месеца от треска, но щом се причасти със св. Тайни, оздравя”.

Учудвам се на величието и животворността на Божествените Тайни, пише на друго място о. Йоан: една бабичка, която храчеше кръв, останала съвършено без сили и нищо не ядеше, като се причасти със Св. Тайни, в същия ден започна да се поправя, да яде, да пие и говори, а дотогава тя беше почти в безсъзнание, безпомощна, нищо не ядеше и не пиеше. Слава на Твоите животворящи и страшни Тайни, Господи!

“Забележително е, че поразените от болести организми, като че очакват Божественото Тяло и Кръв и след приемането им, веднага оживотворяват и се поправят. Свидетелствам пред Бога и своята свещеническа съвест, че случаите на бързо оздравяване след приемане на Божествените Тайни са неизброимо множество. Жизнодавецът, Който цял почива в Своите Животворящи Тайни, твърде често даруваше здраве и живот на болни, близки до смъртта, от които аз очаквах добри плодове. Как тогава християните се боят да повикат свещеника при болния, за да не го изплашат, както те мислят, с мисълта за скора смърт, и го допускат по такъв начин да се топи в своята болест и да остава без християнско утешение, без извора на безсмъртието, св. Тяло и Кръвта Христови? О, маловерие! О, ослепление бесовско! Да се боят от Христа Жизнодавеца, и Неговите Тайни! Да се боят от нашия Пресладък Спасител! Не да се бои от св. Тайни трябва, а да ги желае и да се причасти с тях още в самото начало на болестта всеки болен и преди всяко медицинско лекарство да приема това Божествено лекарство! И сами така трябва да постъпваме, и другите да съветваме същото; тогава и най-жестоките наши болести биха минали твърде скоро, и не биха ни държали и измъчвали в леглото: не биха ни дотягали с много различни лекарства, парите за докторите и лекарствата биха си останали у дома, биха могли да се употребяват за в полза на бедните или за нашите необходими нужди. Не отхвърлям аз докторите и естествените средства за лекуване: докторите са нужни; Господ е дал и докторите, Той е посочил и пътя за лекарствата, но те трябва да бъдат употребявани след приемане на Животворящото Чудно Лекарство; а първом само тогава трябва да се употреби лекарство, когато болестта се получи внезапно и не търпи отлагане на медицинска помощ. ”

“Цени  достойно великото чудо на Иисуса Христа в светото Причастие. Какво чудо? Успокояването и оживотворяването на твоето сърце, умъртвено от греха, което става още по-явно от състоянието на сърдечно безпокойство и духовна смърт преди причастието. Не считай никога това за нещо обикновено и маловажно: такива мисли и такова разположение на сърцето навличат върху тебе гнева Господен и ти няма да намериш след причастието  мир и живот. С жива сърдечна благодарност за животворните Дарове си придобивай живот от Господа и нека твоята вяра да възраства повече и повече. Страхът и безпокойството произлизат от неверие. Щом те се появяват през време на причастието, считай това за верен знак, че ти се отдалечаваш чрез неверие от Живота, що е пред тебе в светата Чаша, и не им обръщай внимание. О, вяра! вяра! ти сама си чудо за нас. Ти си, която ни спасяваш: Твоята вяра те спаси (Марк. 5,34). И след живата вяра в истината Божия, ние винаги си отиваме от Господа в мир. Ах! Често след недостойно причастяване сатаната  влиза в нас и по всякакъв начин се мъчи да посели в нашето сърце своята лъжа, т.е неверието, защото неверието е все едно лъжа. Бидейки човекоубиец отначало (Йоан. 8, 44).  той по всякакъв начин се старае и сега да убие човека със своята лъжа и разни помисли и като се промъкне в сърцето във вид на неверие или някаква страст, после се показва по един достоен за себе си начин, най-вече с нетърпение и злоба. И виждаш, че е в тебе, само че не е лесно да се избавиш от него, защото той обикновено се старае да затвори в сърцето всички пътища за излизане от него, чрез неверие, ожесточение и други порождения. Напразно се трудиш ти в мене, паднал архистратиг! Аз съм раб на Господа моего Иисуса Христа. Ти, възнесена гордост, унижаваш себе си, като се бориш така усилено с мене, слабия. Така мислено говори на злия дух, който лежи като тежко бреме на сърцето ти и те принуждава към разни злини. За гордия дух тези думи са като огнен бич, и той, посрамен от твоята гордост и духовна мъдрост, ще избяга от тебе. Ти ще видиш това веднага, ще усетиш и ще се почудиш на чудната промяна в тебе, тежкото, убийствено за душата бреме в сърцето ще изчезне и ще ти стане леко, леко.”

Но о. Йоан изпитва чудното животворно действие на св. Тайни не само върху другите, но преди всичко върху себе си. Кръвта на Иисуса Христа, Божия Син, очиства ни от всеки грях (1 Йоан. 1,7 ). Ние усвояваме, пише Йоан, тази истина, не само чрез вяра, но и опитно. Аз, грешният, съм бил очистван хилядократно от грехове и съм намирал свидетелство в съвестта и сърцето си за това спасително радващо очистване. След причастяването аз се изменям с чудно изменение. До причастяването аз винаги се срамувам от себе си, като от чудовище: защото виждам вътре в себе си бездна от всяко зло, насила сдържано от едно усилие към противоположните нему добродетели. А след причастието аз ставам чист, кротък ангел, който затихва, замира стоглавото чудовище на греха; аз вече не съм страшен за себе си, а съвършено съм доволен от себе си: такъв мил, такова чудно спокойствие настъпва в мене! Слава, слава, слава на Божествените Тайни!

“Чрез благодатта на пречистите Тайни аз стоя и ходя право и не свръщам към зло, ако бодърствам над себе си, тъй добре е да се причастявам! Така са силни животворящите Тайни! Но ако ли се случи да не ги приема значително време, аз ставам удобопреклонен към зло и дяволът лесно ме овладява” (2).

“Слава на преизпълнената с благодат литургия. Как тя успокоява душата! Обременен от света, с мъка на сърцето, аз дойдох да се помоля в Божия храм през време на литургията и Оня, който е казал: дойдете при мене всички трудещи се и обременени и Аз ще ви успокоя (Мт. 11, 28), наложи върху ми Своето благо иго, Своето леко за сърцето бреме, и аз се успокоих у Него, като дете в майчини скути. Не мога от сърдечна радост да не възникна: Господи! Как е благо Твоето иго, как е леко Твоето бреме! О, ако да можеше винаги да го нося, а заедно с него и Тебе! Колко хубаво би ми било това! ”.

“Плодовете на причастяването с животворящите Христови Тайни са: очистване от греховете, освещение, обнова на душата и тялото, мир душевен, дръзновение пред Бога и хората, обилен дар на духовно слово, гореща молитва, победа над вражеските нападения и над всички страсти, които възстават в нас:  ревност за слава на името Божие и за православието на светата Църква, ясно виждане неправославието на другите инославни църкви, крепост на духа и на тялото”.

“Добре ми е да се моля за хората, когато се причастя достойно: тогава Отецът и Синът и Св. Дух, Моят Бог, е в мене, и аз имам велико дързновение пред Него. Царят е тогава в мене, като в обител: проси, каквото искаш. Ще дойдем при него и жилище у него ще направим. Каквото и да пожелаете, искайте и ще ви бъде (Йоан.  14, 23; 15,7 ).След като се облека в Христа чрез вяра и с приемане на Св. Тайни, аз съм духовен (словесен) и твърд като скала. Христос е за мене пълнота на всички блага, а главно – сладък и пресладък живот и мир, който превъзхожда всеки ум (Филип, 4, 7).

“Благодаря ти, Господи, задето ми даруваш нов живот всеки път,  когато аз с покайни и благодарни сълзи извършвам божествена Литургия и се причастявам с Твоите пречисти и животворящи Тайни. На Твоите свети Тайни аз дължа досега продължението на своето битие, непорочността на моите пътища и добрата ми слава сред Твоите люде. Да се свети, прочее, Твоето велико име повече и повече в мене и във всички Твои люде, на които е наречено Твоето свято име и в целия Твой свят: да дойде Твоето царство, царството на правдата, мира и радостта в Светия Дух, в нашите сърца, както Ти си казал: ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ; и ще ви бъде Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери (2 Кор. 6, 16, 18) и да бъде Твоята воля света, премъдра, всеблага, всесъвършена, всеблаженотворна, както на небето, така и на земята във всички Твои люде, и в мене грешния, защото нашата собствена воля е погрешна, късогледа, греховна, гибелна, нелюблива, зла, завистлива, горделива, ленива, разкошелюбива, сребролюбива”.  

“Извършвайки благоговейно и с чисто сърце литургията, можем и трябва силно да се надяваме, че ние ще изпросим чрез нея от Бога всичко потребно за нашите души и тела: прошка на греховете, здраве, спасение и успех във всичко за живите,  милост Божия, прошка, покой заедно със светиите и вечен живот за починалите в покаяние с вяра и надежда. Литургията е всесилна, вседействена, защото въобразете си, каква жертва се принася на нея? Сам Единородният Син Божи. Ако пък Бог не е пощадил за нас и Своя единороден Син, то как няма да ни даде с Него и всичко (ср. Рим. 8, 32)? Апостолът недоумява как може да бъде иначе. И така, свещеници на светата православна Църква, твърдо знайте и помнете, какво средство имате вие за умилостивяване Бога за всички хора, за целия свят, защото това е жертва всемирна, и се старайте винаги да извършвате литургия с горещ дъх, с небесен ум и сърце, като оставите настрана всяка житейска грижа. О, каква безценна, страшна, небесна и пренебесна жертва. Жертва вие принасяте, дивна и страшна за самите небесни сили. Молете крепко Господа достойно да извършите това чудно тайнство”.

“Когато приемаш животворящите Тайни, представи си твърдо под вида на хляба и виното Самия Христа, направи над тях мислен надпис Иисус Христос, и с този мислен надпис (а чувствен вече имаш) препроводи умствено до дълбочината на сърцето, и мислено положи там Животворящия Гост.  Ако така, с такава вяра приемеш Св. Тайни, то ще видиш, че те ще произведат в тебе най-дълбок мир на душевните сили и ще ти бъде неочаквано леко. Защото Господ ни облагодетелства според нашата вяра Тялото и Кръвта да се оказват в сърцето на вярващия животворящ въглен дотолкова, доколкото той е сърдечно готов за това”.

“За да приемеш с несъмнена вяра животворящите Тайни и победиш всички хитрости на врага, всички негови клевети, представи си, че туй, което ти приемаш от чашата, е “Сый”, т.е Съществуващият. Когато ще има такова разположение на мислите и сърцето си, то от приемането на св. Тайни изведнъж ще се успокоиш, ще се възвеселиш и оживотвориш, ще познаеш със сърцето си, че в теб истински и същевременно пребивава Господ и ти в Господа. Това го знам от опит “.

По плодовете им ще ги познаете (Матей 7, 16). От плода на литургията – пресладкият, преблаженият, жизнерадостният – пречистите Тайни на Тялото и Кръвта Господни, ще познаеш, че тя е от Бога, че тя е внушение на Божествения Дух, и този Пресвети Животворящ Дух диша във всички нейни молитви и свещенодействени обреди. Какво чудно дърво е тази литургия! Какви листа! Какъв плод! Даже листа от дървото за ликуване на езичниците, не само плод! Защото кой не е получил велика душевна полза, мир и сладост в душата само от едно благоговейно присъстване на божествената Литургия! А туй, което произвежда плод, то и само трябва да бъде добро; такъв е творческият закон”.

“Ако Христос е с тебе чрез честото приемане на Св. Тайни, то бъди цял като Христа: кротък, смирен, дълготърпелив, любвеобилен, безпристрастен към земното, с мисъл за небето, послушлив, разумен, имай непременно Неговия Дух; не бъди горд, нетърпелив, пристрастен към земното, скъперник и сребролюбив” .