269855662_115148117683124_3930057712030221541_n.jpg?_nc_cat=110&ccb=1-5&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=Uhbzsz5TeE0AX94vgNG&_nc_ht=scontent-frx5-1 Всемирното Православие - СХИАРХИМАНДРИТ ЕФРЕМ АРИЗОНСКИ: БЛАГОУХАНИЕТО НА ИМЕТО ХРИСТОВО (3)Старецът Ефрем седял пред килията на духовния си старец Йосиф и слушал разказа му за молитвата, за монасите, за които се беше грижил в старостта им. И в килията му и около нея, всичко благоухаело с аромат на лилии и рози, въпреки че наоколо било една пустош и нищо не растяло, освен каменен дъб.

Веднъж аз започнах да помирисвам внимателно въздуха и старецът ме попита:

         Какво правиш?

         Отче, ухае на лилии и рози.

         Ела по-близо, до вратата.

Аз отидох до вратата на килията на стареца и вдъхнах аромата. Влязох: цялата килия благоухаеше така, че даже брадата и дрехите ми започнаха да отделят аромат.

Старецът ми каза:

-          Това е от молитвата. Нима не разбираш? Благоуханието – това е Името Христово.

Навярно, той много се беше молил тази нощ. От Иисусовата молитва благоухае не само човекът, но и мястото, където той стои. Аз чувствах, как ароматът на молитвата му оросяваше всичко, което го заобикаляше, въздействайки не само на вътрешните ни, но и на външните ни сетива.