36 Всемирното Православие - ОТЕЦ ГЕОРГИ ОТ СЕЛО ЖЕГЛАРЦИ О. Георги е роден на 22.09.1923 г. През 1965 г. е ръкоположен за свещеник и цял живот служи в селата Жегларци, Кладенци и Орляк в Доростолска епархия. Бог му отрежда служение във времената на атеизма, като Свой избран съсъд го укрепява с благодатни откровения и го дарява с твърда вяра и мъжество да отстоява и разпространява истините на православието – да служи, да проповядва, да опява и венчава, да изповядва – въпреки физическия и психически тормоз и репресиите от страна на властта. На няколко пъти животът му е висял на косъм, грозяло го изпращане в лагер.

О. Георги е живял бедно с презвитерата и шестте си деца. Със силната си вяра в Бога той подготвил за семинарията 21 момчета, от които 18 стават свещеници. Сред тях са неговите трима сина, и осем негови племенници. О. Георги съчетава две трудно съвместими добродетели – смирение във всичко, и непреклонност когато трябва да защити истината за Бога. Един от най-смелите български свещеници от новата ни история, за които едно от духовните му чеда казва: „Дядо Георги е едновременно смирен и железен.“

Към кръста на изповедник Бог му дава постничество и пламенна молитва, с която да надмогва и нападенията на демоните. По молитвите му стават чудеса, някои от които са описани в книгата "Святост за България. Живот, дела и подвизи на о. Георги от Жегларци", написана от игум. Валентина Друмева (схим. Възкресия). Бог го надарява и с прозорливост, и с дарбата да изповядва и наставлява. При всички тези трудове и подвизи, о. Георги казва за себе си: „Аз нищо не съм. Бог избира на този свят най-долното, най-нищожното, за да засрами силното. На мене, най-негодния, Той вдъхна смел дух. Нямам нищо свое. Всичко е Божие, а аз съм един селски работник, най-долният българин…“ Книгата съдържа и негови беседи и поучения, свидетелства за чудотворната му молитва, както и за последните дни от трудния му, светъл, изпълненен със състрадание и любов към ближните, и предан на Бога живот.

* * *

Отец Георги на разпит (1968 г.)

- Отец Георги, не ви повикахме тука да проповядвате. Оплаквал си се, че си бил преследван от властта.

- Аз не знам да съм се оплаквал, но да речем, че съм казал такова нещо, лъжа ли е? Забраняват ми да влизам в църквата, запечатват я. Викат ме на съд, по нощите ме вземат с кола. Близките ми не знаят къде съм. Мене не мине време и ме откарват. Хората гледат и виждат. Казват: "Нашият поп пак го забраха, пак го овикват"-

Ето сега сме тука и има хора от Дирекцията на вероизповеданията. Може ли да ми отговорите има ил свобода на вероизповядването в България. Ако има, искам да знам в какво се състои тази свобода.

Или сте турили чатала на врата на християнина и натискате душмански, а твърдите по света, че има ред и закон.

Като чул това Димитър Тодоров, служител от Дирекцията, пребледнял.

- Е, е, добре, отец Пейчев. На никой не сме прилагали чл. 12 от закона, но на Вас ще го приложи, защото много ни огорчихте.

- Братя мили, готов съм на всичко. Православният календар е пълен с имена на изповедници и мъченици. Взел съм от тях пример. Аз изповядвам вяра в Господ Иисус Христос. За мене Той е истината, а смъртта е придобивка. Ако ме убиете, велика радост ще ми доставите. При Него ще отида, при Бога. Ако ме заточите и пратите в затвор, земята е Господня, от нея навън не можетет да ме изкарате.

Но за вас ще стане печално. Ще писнат шест деца и всеки ще ви упрекне, защото цялото село знае, че аз не съм злодей и разбойник, а честен служител на Църквата, благодарение на която вие днес сте българи и заемате тези постове...

Всички се умълчали.