Z Всемирното Православие - СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ- Отче, винаги ли, когато се извършва светата Литургия, трябва да има някой, който да се причасти?

- Да, защото главната цел на светата Литургия е християните да се причастяват, дори и да са малцина тези, които са подготвени. Всички молитви, които се отправят по време на литургията, се отнасят до вярващите, които ще се причастят. Затова трябва да има поне един, който да се причасти.

 

Естествено понякога ще се случи тъй, че нито един да не е подготвен. Не е страшно, ако се случва рядко. Добре е обаче, макар и едно малко дете, или кърмаче да се причасти. А когато никой не е подготвен, тогава светата Литургия се извършва само за да се причасти свещеникът и за да се поменат имената при проскомидията. Но това нека става само по изключение, а не като правило.

При всяко извършване на света Литургия човек изживява събитията от Новия Завет. Светата Проскомидия е Витлеем, а светият Престол е пресветият Гроб Господен, Разпятието зад Престола - Светата Голгота. Чрез светата Литургия заради присъствието на Христа се освещава цялото творение. Светата Литургия крепи света! Изумително е какво ни е дал Бог! Не сме достойни за този дар! Има свещеници, които при всяка света Литургия изживяват това страшно Тайнство. Един духовник ми сподели, че един много простодушен и добър свещеник му казал: Много ми е трудно да потребявам светите Дарове. Нечистите ми сълзи падат в светия Потир; не мога да ги сдържа, затова много се притеснявам”. И само разказвайки това, той плачел! А онзи отговорил: Кажи на Христа и на мен да даде от тия нечисти сълзи”.”

- Отче, защо когато свещеникът взима време (1) заставате прав извън стасидията?

(1) Преди да облече свещеническите одежди и да започне проскомидията, свещеникът излиза от олтара, облечен само с мантия и епитрахил, и се покланя на иконостасните икони, казвайки тропарите на иконите - б. пр.)

- Защото в това време, когато свещеникът се моли, Бог изпраща Своята благодат върху него, за да го освободи от немощите му, тъй че да може да извърши божественото Тайноводство. В същото време и вярващите трябва да се молят благоговейно да получат Божествената благодат.

Светата Литургия започва от Проскомидията. Как Бог дава понякога и ние да проумяваме и изживяваме светите Тайнства! Когато бях клисар, ми се случи следното. Веднъж, когато свещеникът проскомидисваше, в момента, когато каза: Като Овча на заколение бе заведен”, чух шум от трепкащо агне върху светия Дискос. Когато каза: “Жрется Агнец и Син Божий...”, чух блеене от светата Проскомидия. Страшно! Затова казвам на свещениците да не приготвят Проскомидията предварително, а после да вършат останалото само фигуративно. Т.е., не трябва да разрязват просфората по-рано, а в момента, когато казват: “Като Овца на заколение бе заведен”; и при “Жрется Агнец и Син Божий” не само да поставят Агнеца в Дискоса, след като Агнецът е вече изваден от просфората. В момента, когато изричат тия думи, тогава трябва да вземат светото копие и да разрязват просфората. Именно когато казват: “Жрется Агнец Божий”, тогава да извършват и “заколението”.

Когато свещеникът позвъни със звънчето(2) по време на извършването на Проскомидията и вие също мислено споменавате имена, нека сърцето ви участва в болката на всяка душа, която поменавате, било на живи, било на починали.

(2) На Света Гора след молитвите на 3-ия час свещеникът, извършващ Проскомидията, позвънява с малко звънче и службата прекъсва. Монасите слизат от стасидите и всеки от тях поменава наум имена на живи и починали. В това време свещеникът вади частички от просфората, произнасяйки: Помени, Господи”. След няколко минути прекъснатата служба продължава - б. пр.)

Извиквайте в ума си като цяло нуждите на хората, а също и поотделно на онези, чийто имена поменавате, и казвайте: Димитър, Георги, Ана... Ти, Боже мой, знаеш техните нужди, помогни им”. Когато ви дават да поменавате имена, поменавайте ги на няколко литургии. Някои имена поменавайте на три литургии, други на пет; след това вземайте други имена. Защото иначе някои ще бъдат поменавани постоянно, а други, които имат нужда, няма да бъдат поменавани изобщо. Това не го разбирам. Имена на католици, йеховисти и т.н. не бива да бъдат поменавани на светата Проскомидия. Не бива да бъде вадена за тях частичка, нито да се извършва панихида за тях. Може да се молим за тяхното здраве и просвещение, дори да извършваме за тях молебни канони.

- Отче, някои свещеници казват, че не искат да служат често света Литургия, за да не превърнат това в навик.

- Не е правилно свещеник да казва такова нещо. Така все едно казва: “Няма да ходя често при роднините си, за да ме посрещат по-топло, когато ходя”. Обаче преди служба е необходима подготовка. Светото Причастие изцелява и освещава този, който се подвизава. На човек, който не води духовна борба, как да му се помогне?

Как Христос да промени нещо в такъв човек, когато сам той не иска да се промени? Някога в пещерата на свети Атанасий живеели един старец и двамата му послушници. Единият бил иеромонах, а другият иеродякон. И тъй, един ден двамата послушници отишли до един параклис да служат света Литургия. Свещеникът обаче изпитвал голяма завист към дякона, понеже дяконът бил по-умен и способен във всичко; но и дяконът със своето егоистично държание не допринасял за подобряване на отношенията. Свещеникът външно бил подготвен за служението на светата Литургия: бил прочел правилото за свето Причастие и направил всичко подобаващо. За съжаление обаче не направил по-главното - вътрешното приготовление, т.е. да се изповяда смирено, за да прогони от сърцето си завистта и злобата, които не се махат от нас, когато си сменим дрехите и си измием главата. И тъй, само външно подготвен, пристъпил към страшния Жертвеник, за да започне службата. Но какво се случило, щом започнал да проскомидисва? Изведнъж се чул много силен грохот и видял светият Дискос да се вдига от Жертвеника и да изчезва. Поради това не могли да отслужат светата Литургия. Помисълът ми казва, че ако добрият Бог не им бе попречил по този начин и свещеникът беше служил в това душевно състояние, в което се намирал, би претърпял голяма беда.

- Отче, ако се случи нещо по време на светата Литургия може ли тя да бъде прекъсната?

- При извършване на светата Литургия, каквото и да се случва, не може свещеникът да я прекъсне по средата. Дори война да бъде обявена, той трябва да я довърши. Дори и врагове да приближават към храма, най-много да си позволи да я отслужи малко по-бързо, за да я довърши. Бог ще помогне да бъде довършена. Но човек трябва да има доверие в Бога; да не го е страх.

Служителят на Всевишния трябва да притежава голямо внимание, чистота и стриктност в службата. Свещениците са по-високо от ангелите. Светите ангели закриват лицата си по време на извършването на светото Тайнство Евхаристия, а свещеникът сам го извършва.

 

 

5 Всемирното Православие - СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Св. Литургия в храм-паметника "Св. Александър Невски"

 

Снимки: www.eparhia-lovech.com

globalorthodoxy.com