Автор: Красимир Кънчев
    

Nikolai-Kasatkin Всемирното Православие - СВ. РАВНОАПОСТОЛЕН НИКОЛАЙ (КАСАТКИН), АРХИЕПИСКОП ЯПОНСКИ (2)Първите християни се появяват в Япония през 40-те години на ХVІ в. Това са католици (португалци, испанци и холандци), а първият проповедник е йезуитът о. Франциск Ксавие, пристигнал в «Страната на изгряващото слънце» през 1549 г. Мисионерите разпространяват новата вяра много успешно, което води до издаването на антихристиянски закони и гонения на японци-християни. През 1639 г. изповядването на християнската религия, във всичките ѝ форми, е окончателно забранено. Тези закони и политиката на самоизолация от останалия свят лишават японците за дълго време от досег с християнството. Това включва и Православието.

Не бива да забравяме, че през ХVІІІ-ХІХ в. най-силната православна държава – Русия, има геостратегически интереси в Далечния Изток и Аляска, и най-трудно и бавно прониква в Япония.

     Изолацията на Япония е прекратена през втората половина на ХІХ в., когато младият император Муцухито става флагман на епохата на промени «Мейдзи». Първите руско-японски контакти на държавно равнище датират от 21 август 1853 г. Тогава вицеадмирал Е. В. Путятин, командир на флагманската фрегата «Палада», пребивава в Нагасаки. През м. февруари 1855 г. в Симода е сключен руско-японски договор за дружба, а през август с. г., в Едо (Токио) е подписан официален междудържавен договор за дружба и търговия. В съответствие с него, Русия открива свое консулство в гр. Хакодата на о. Хокайдо, с първи консул И. А. Гошкевич. Към консулството са открити лазарет с лекар и православният храм „Възскресение Христово” със свещеник протойерей Василий Махов.[1]

     Това са и първите стъпки на православието на японска земя – цели триста години след католицизма и протестантството. Истинската православна мисионерска дейност започва през 1861 г., когато заболелият протойерей Василий е заменен от отец Николай Касаткин, бъдещия архиепископ Николай Японски. Именно с неговото име и дейност свързваме създаването на Японското православие.

     Отец Николай е роден на 1/13/ август 1836 г. в бедно дяконско семейство в село Берьоза, Белски уезд, Смоленска губерния. Рожденото му име е Иван Дмтриевич Касаткин. Възпитан в силна православна религиозност, завършва с отличие Смоленска духовна семинария през 1856 г. и постъпва в Петербургската духовна академия. Когато завършва четвърти курс, жизненият му път неочаквано се променя. Вижда в университетската стая обявление от Св. Синод, че се търси измежду завършващите Академията мисионер, който да заеме мястото на о. Василий, като настоятел на Посолската църква.[2] Младият мъж решава да приеме предизвикателството и да изпълни задълженията си, но не като обикновен свещеник, а като монах.

     На 24 юни 1860 г. Иван Дмитриевич е подстриган в монашество с името Николай, на 29 юни – в Деня на св. равноапостоли Петър и Павел е ръкоположен за йеродякон, а на следващия ден – за йеромонах[3]. За предстоящата мисия о. Николай получава напътствия и духовни наставления от Инокентий, епископ Алеутски, Курилски и Камчатски, и от ректора на Академията Нектарий, епископ Виборгски. Както по-късно мисионерът си спомня, епископ Нектарий в наставленията си в много романтичен дух обрисува Япония и бъдещите изпитания: „Япония е като млада девойка, която ще те посрещне с букет цветя, нетърпелива да узнае за Христа”.[4]

     След едногодишно странстване от Петербург през Сибир, о. Николай пристига в Хакодата с кораба „Амур” на 20 юни 1861 г.[5] Бързо се убеждава, че картината, която са му чертали, далеч не е толкова розова. Антихристиянското законодателство, действащо от 1614 г., все още не е отменено официално (това ще се случи чак през 1873 г), японците възприемат чужденците като зверове, а християнството – като зловредна секта.                                       

   Свещеникът не пада духом и ревностно започва да изучава трудния японски език и местните обичаи, разбирайки, че точно тяхното незнаене е стената, която го отделя от японците. По това време няма речници, справочници, граматики и преводачи и мисионерът се справя сам. За осем години научава прекрасно японски и английски език, история, география, философия, религия и литература на Япония. Посещава будистки и шинтоистки храмове. Все неща, които ще са му от полза в мисионерската работа. Откритостта, добротата и кротостта, които излъчва, побеждават всички трудности. Никога не си позволява да оскърби религиозните чувства на японците, да бъде груб в полемиките и нетолерантен. Това му спечелва дори приятели сред будисткото духовенство. Водещият го принцип е „първо трябва да се покаже любовта, а след това – православното слово”.[6]

     Само четири години са нужни на младия мисионер, за да види първите плодове на труда си. През 1864 г. покръства в православието първия японец – езическия жрец Савабе, приел името Павел, а на следващата година двамата лекари – Сакай и Уране, кръстени съответно Йоан и Яков.[7] Тримата редовно посещават службите в Посолската църква и много помагат за разпространението на вярата сред сънародниците си. До 1868 г. са покръстени 12 японци [8] и през 1869 г. о. Николай се връща в Русия и ходатайства пред Св. Синод за откриването на Руска духовна мисия в Япония.

     На 14 януари 1870 г. мисията е учредена в състав: началник е въведеният в архимандридски сан Николай, и трима помощници. Православната мисия има четири мисионерски стана (в Хакодата, Нагасаки, Йокохама и Хего) и е подчинена на Вениамин, епископ Камчатски, Курилски и Алеутски[9], определена е финансова издръжка. На 12 април с.г. архимандритът е награден с орден „Св. Анна” ІІ ст.

     Завръщайки се на японска земя през март 1871 г., остава приятно изненадан от успехите на новопокръстените японци Павел Савабе и приятелите му. Те са и най-голяма опора за членовете на Мисията. Дейността получава нов стимул през 1873 г. с официалното отменяне на антихристиянското законодателство.

     През тези години архимандрит Николай пише следното: „Японците са достойни за просвещение със св. Евангелие. Всеки ден идват все повече хора, искащи да знаят повече за Христос”.[10] За да се случи това, покръстителят решава няколко пречки. През 1875 г. изпраща  в Русия Павел Савабе, за да бъде ръкоположен в епископски сан, а към края на десетилетието в Япония вече има 6 свещеници, 27 катехизатори, 50 катехизаторски помощници. Въпреки това, за да може да ръкополага свещеници, Николай се нуждае от епископски сан. За тази цел през 1880 г. той се отправя за Русия за втори и последен път, за да бъде ръкоположен за епископ. Това се случва на 30 март в Троицкия събор в Санкт Петербург.[11] След това епископ Николай, събрал книги и помощи за Японската мисия, се връща в новата си родина.

     Другият проблем пред по-лесното разпространение на св. Писание е липсата на богослужебни книги на японски език. Започвайки от нулата, еп. Николай и помощникът му Павел Накаи започват преводи от руски на японски език. Преводите на католическите и протестантски мисионери не са подходящи поради лошото им качество. Епископът превежда на японски език Библията и всички необходими за богослужението книги. Освен това редактира и издава периодичните издания: „Кеоквай Хосци” (Църковен вестник) от 1877 г., „Сейкео симпо” (Православен вестник) от 1889 г., «Ураниси» (Скромност) – женско ежемесечно списание, «Синкай» (сп. Духовно море), „Сейкео есва“ (Православна беседа). Освен тях издава брошури със светски характер, първите преводи на Пушкин, Гогол и Лермонтов.[12]

      Обръща внимание и на религиозното образование. През 1879 г. към Мисията, която вече е преместена в Токио, има четири училища, включително семинария и женско училище. Еп. Николай високо цени участието на жените в християнския живот, а семинарията е „любимото му дете”. Към края на живота на еп. Николай семинарията получава статут на средно учебно заведение,[13] а най-добрите ѝ ученици имат възможност да следват в духовните академии в Петербург и Киев.

     Епископ Николай хвърля много сили за построяване на десетки църкви. До 1905 г. са построени 178 църкви и параклиси. Големи църкви са издигнати през 1878 г в Йокохама, през 1896 в Сапоро, но най-величествен е токийският събор „Николай-до”. Храмът е строен от 1884 до 1891 г. и на освещаването му присъстват 19 свещеници и над 4 хил. миряни![14] 

   Почти ежедневно епископът обикаля многобройните енории, проверявайки делата, църковния ред, нравственото състояние, проповядва и поучава, помага и раздава любов. В личния си живот е изключително чист нравствено. Демонстрира умереност и често ходи с избелели стари раса. След голямото земетресение през 1891 г. събира помощи и ги раздава на всички, независимо от вярата на нуждаещите се.

     Но настъпват времена на изпитания. Руско-японската война през 1905-1906 г. е съпътствана от ширеща се ненавист към Русия и руснаците. Православните японци са наричани „предатели”. Войната донася много душевни страдания за епископ Николай. Националисти и военни публично искат смъртта му, а в същото време той горещо обича родината си Русия и се прекланя пред Япония. Можейки да напусне Япония преди войната, както това правят останалите руснаци, владиката остава да закриля паството си. Така остава единственият руснак в Япония по време на войната. С прояви на мъдрост, тактичност и твърдост съхранява Японската православна църква през войната. Извършва подвиг и в защита на руските военнопленници. Изпраща свещеници в лагерите да извършват служения; сам той утешава сънародниците си и ги подпомага с книги, дрехи и храна. Основава японско православно общество „Духовно утешение за военнопленниците”.[15] След войната хилядите освободени военнопленници ще си спомнят с признателност за добротата на владиката. Но много руснаци умират в плен. Над техните гробове еп. Николай въздига паметници.

     Св. Синод на РПЦ, отчитайки всеотдайността на владика Николай, го ръкополага в архиепископски сан на 24 март 1906 г.[16] Остава си скромен, въпреки сана и известността. За веротърпимостта и заслугите му за подобряване на руско-японските отношения благодарности изказват японският император, губернаторът на Токио, медиите, интелектуалци, обикновените хора... Две години по-късно на помощ в Токио пристига епископ Сергий (Тихомиров), който впоследствие ще оглави мисията.                                                

   Въпреки тежкото си заболяване от астма, архиепискон Николай не спира да се труди до сетния си дъх. Умира на 3 февруари 1912 г. на 75-годишна възраст. На погребението му в токийското гробище Янака присъстват десетки хиляди японци – християни и езичници, много руснаци. Дори японският император изпраща венец - нещо, което много рядко се случва.

    Личността и делото на архиепископ Николай за създаване на Японската православна църква са толкова големи, че мнозина смятат, че със смъртта му православието в Япония ще изчезне. Но това не се случва и фактът, че днес ЯПЦ е със статут на автономна и процъфтява, говори върху колко здрава основа е построена.

   Започнал от нулата, архиепископ Николай оставя след смъртта си 35 хил. православни японци (20% от японските християни), 284 църкви, 175 мисионерски центъра, епископ Сергий, 1 руски и 34 японски свещеници, 7 дякони, 1 йеродякон, 3 иподякони, 97 катехизатори с 15 помощници, 9 учители по църковно пеене. Оценявайки заслугите му, Св. Синод на Руската православна църква канонизира архиеп. Николай за равноапостолен светец на свое заседание на 10 април 1970 г.    

  


Бележки:

[1] Шаталов, О. В. СВЯТИТЕЛЬ НИКОЛАЙ (КАСАТКИН) В ПЕРВЫЙ ПЕРИОД ДЕЯТЕЛЬНОСТИ РОССИЙСКОЙ ПРАВОСЛАВНОЙ МИССИИ В ЯПОНИИ (1861-1875 гг.) // http://www.krotov.info/history/19/1860/shatalo.html

 [2] Пак там

 [3] Архиепископ Мельников, Антоний. Святой равноапостольный архиепископ Японский Николай // Богословские труды, 1975, б. 14, с. 5

[4] Дневники Святого Николая Японского // Комментарии от редакции. Сост.: Накамура К. и др. Саппоро, 1994. Т. 1. С. II.

[5] Григорий (Тертышников), архим. Миссионерский подвиг святого равноапостольного Николая в Японии // Альфа и Омега. М., 1998. № 3 (17). С., 185

 [6] Григорий (Тертышников), архимандрит. Святой равноапостольный Николай, Архиепископ Японский // http://www. Sam.hi-ho.ne.jp/podvorie

 [7] Шаталов, О. В. СВЯТИТЕЛЬ НИКОЛАЙ (КАСАТКИН) В ПЕРВЫЙ ПЕРИОД ДЕЯТЕЛЬНОСТИ РОССИЙСКОЙ ПРАВОСЛАВНОЙ МИССИИ В ЯПОНИИ (1861-1875 гг.) // http://www.krotov.info/history/19/1860/shatalo.html

 [8] Григорий (Тертышников), Святой равноапостольный Николай, Архиепископ Японский // http://www. Sam.hi-ho.ne.jp/podvoriе

 [9] Пак там

 [10] Дневники Святого Николая Японского // Комментарии от редакции. Сост.: Накамура К. и др. Саппоро, 1994. Т. 1.

 [11] Григорий (Тертышников), архимандрит. Святой равноапостольный Николай, Архиепископ Японский // http://www. Sam.hi-ho.ne.jp/podvorie

 [12] Пак там

 [13] Пак там

 [14] Векшина, Н. М. Православие в Японии // Путь Востока. Культурная, этническая и религиозная идентичност. Материалы VІІ Молодежной конференции по проблемам философии, религии, культуры Востока. Выпуск 33. СПб, 2004, с. 61

 [15] Григорий (Тертышников), архимандрит. Святой равноапостольный Николай, Архиепископ Японский // http://www. Sam.hi-ho.ne.jp/podvorie

 [16] Векшина, Н. М. Православие в Японии // Путь Востока. Культурная, этническая и религиозная идентичност. Материалы VІІ Молодежной конференции по проблемам философии, религии, культуры Востока. Выпуск 33. СПб, 2004, с. 61.

Литература:

Авраамий, архим. Первый Благовестник Православия в Японии, архиепископ Николай (Касаткин) // Сергий (Страгородский), архим. По Японии (Записки миссионера). М., 1998.

Антоний (Мельников), архиеп. Святой равноапостольный архиепископ Японский Николай // Богословские труды. М., 1975. Сб. 14.

Векшина, Н. М. Православие в Японии // Путь Востока. Культурная, этническая и религиозная идентичност. Материалы VІІ Молодежной конференции по проблемам философии, религии, культуры Востока. Выпуск 33. СПб, 2004, с. 59-63

Григорий (Тертышников), архим. Миссионерский подвиг святого равноапостольного Николая в Японии // Альфа и Омега. М., 1998. № 3 (17).

Григорий (Тертышников), архимандрит. Святой равноапостольный Николай, Архиепископ Японский // http://www. Sam.hi-ho.ne.jp/podvorie

Иванова, Г.Д. Жизнь и деятельность Святителя Николая Японского // Православие на Дальнем Востоке. Вып. 2: Памяти Святителя Николая, апостола Японии (1836-1912). СПб., 1996.

Дневники Святого Николая Японского // Комментарии от редакции. Сост.: Накамура К. и др. Саппоро, 1994. Т. 1.

Платонов, А. Апостол Японии: Очерк жизни архиепископа Японского Николая. Пг., 1916.

Сила-Новицкая, Т. Японская православная церковь в 1912-1945 годах // http://www.pravoslavie.ru/cgi-bin/sikon/

Шаталов, О. В. СВЯТИТЕЛЬ НИКОЛАЙ (КАСАТКИН) В ПЕРВЫЙ ПЕРИОД ДЕЯТЕЛЬНОСТИ РОССИЙСКОЙ ПРАВОСЛАВНОЙ МИССИИ В ЯПОНИИ (1861-1875 гг.) // http://www.krotov.info/history/19/1860/shatalo.html