245360.x Всемирното Православие - ЛИМАСОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АТАНАСИЙ: ДА СЕ ОБЛЕЧЕМ В ХРИСТА (2)Проповедите на Лимасолския митрополит Атанасий, монах с атонски опит, често са обърнати към младите светски хора. Именно нещастието на тези, които живеят в съвременното бурно житейско море, особено трогнали владиката, когато той получил послушание да се сбогува с любимата Света Гора и да отиде да служи в Лимасол – вторият по големина град в Кипър, голям икономически и културен център.

„Христа аз мога да придобия навсякъде: и на улицата, и в самолета, и у дома, и в манастира“ – напомня проповедникът.

 

– Ако човек не знае какво трябва да прави в този живот, нека да не се отчайва. Какво знаем за бъдещето си? Само това, че искаме да бъдем с Христос – това никой не може да ни го отнеме. Останалото е вторично: ще създадем ли семейство, ще отидем ли да учим в университет или ще постъпим в манастир.

Ако говорим за духовния път, тогава, разбира се, не можем да омаловажаваме ценността на пустинята, която е много велика и помага. Въпреки това не можем да ограничим Божията сила само с едно място.

Преподобният старец Паисий казваше: „Трябва да затворим сърцето си в пустинята, далече от страстите и греха“. Това е именно истинската пустиня. Има хора, които живеят в света, а сърцето им е в пустинята. Има хора, които живеят в пустинята, а сърцето им е в света. Затова е нужно да бъдем внимателни и да разбираме, че начинът на мислене и живот спасяват човека, а не географското място.

Целта не се състои само в това да умъртвим егоизма си, но и да се облечем в Христа. Христос спасява човека чрез Църквата, и ако сме свързани с Него чрез Църквата, тогава не само ще се освободим от ветхия човек, а и ще се облечем в новия. Това може да стане и в манастира, и в света.

Всеки ден ни се предоставят много възможности да се освободим от своя егоизъм, особено в обществото, в което живеем. Това човек може да направи с търпение и любов, които трябва да проявяваме към нашите ближни.

Но е необходимо не само да умъртвим нашия егоизъм, но и да търсим начин да пуснем Христос в своето сърце. Ако това се случи, тогава Той ще изцели сърцето ни. Грехът е болест, и ако придобием имунитет, всички болестотворни микроби ще загинат.

Преподобният старец Паисий подчертаваше:  „Нека да се подвизаваме добросъвестно и с добра воля – не за да избегнем ада, а за да не огорчим Господа.

За него Христос беше и баща, и брат, и приятел и той всичко правеше от любов към Бога.

Подвижникът нищо не просеше от Христа за себе си: нито изцеление, когато беше болен, нито почивка, когато беше уморен. Той искаше само едно: да не огорчава Христа".