39558 Всемирното Православие - СВЕТИ СИЛУАН АТОНСКИ: ЗА БОЖИЯТА МАЙКАКогато душата е в Божията любов, колко хубаво е всичко тогава, колко мило и колко радостно.

Но Божията любов се съпровожда с печал и колкото повече е любовта, толкова повече печал има.

Божията Майка никога не е съгрешила с нито един помисъл и никога не е изгубвала благодатта, но и Тя е познала велики скърби. А когато е стояла при Кръста, скръбта Й е била безмерна като океан и мъките Й са били безмерно по-големи от тези на Адам след изгонването му от рая. Защото и любовта Й е била несравнимо по-голяма, отколкото любовта на Адам в рая.

И ако Тя е останала жива, то това е само защото Божията сила Я е укрепила, защото Господ е пожелал Тя да види Възкресението Му и след Възнесението Му да остане на земята за утеха и радост на апостолите и на новия християнски народ.

Ние не постигаме пълнотата на любовта на Божията Майка и затова не можем да разберем напълно и скръбта Й.

Любовта Й е била съвършена. Тя обичала безмерно Своя Син и Бог, но е обичала и хората с велика любов. И какво е преживяла, когато същите тези хора, които Тя така много е обичала, и на които до края е желаела спасението, са разпънали Нейния Възлюбен Син.

Ние не можем да разберем това, защото у нас е малко любовта към Бога и към хората.

Както любовта на Майката Божия е безмерна и непостижима, така и скръбта Й е безмерна и непостижима за нас.

+ - + - + -

О, Пречиста Дево Богородице, кажи на нас, Твоите деца, как, живеейки на земята, си обичала Своя Син и Бог.

Как се е веселил духът Ти в Бога, Твоя Спасител.

Как си гледала прекрасното Му лице и си мислела, че това е Този, на Когото служат със страх и любов всички небесни сили.

Кажи ни какво е чувствала душата Ти, когато си държала на ръце дивното Дете.

Как си Го възпитавала.

Как е скърбяла душата Ти, когато три дена си Го търсила с Йосиф в Йерусалим.

Какви мъки си преживяла, когато Господ е бил предаден на разпятие и е умирал на Кръста.

Кажи ни каква е била радостта Ти при Възкресението или как е тъгувала душата Ти след Възнесението на Господа.

Душите ни се стремят да знаят за Твоя живот с Господа на земята, но Ти не си пожелала да предадеш всичко това чрез слово, а си покрила Своята Тайна с мълчание.

+ - + - + -

Много чудеса и милост съм видял от Господа и Божията Майка, но не мога да се отплатя за тази любов с нищо.

Какво да въздам на Пресвятата Владичица за това, че Тя не се погнуси от мен в греха ми, но милостиво ме посети и вразуми.

Аз не съм Я виждал, но Светият Дух ми даде да Я позная чрез думите Й, изпълнени с благодат, и духът ми се радва, и душата ми се стреми към Нея с любов, така че само споменаването на името Й е сладко за сърцето ми.

Когато бях млад послушник, веднъж се молех пред иконата на Божията Майка и Иисусовата молитва влезе в сърцето ми, и сама започна да се произнася.

А веднъж в църквата слушах да четат пророчествата на Исаия и при думите: „Умийте се и бъдете чисти” (Ис 1,16) помислих: Може би Божията Майка е сгрешила някога, макар и само в мисълта Си”. И Чудно, в сърцето ми заедно с молитвата един глас ясно каза: „Божията Майка никога не е съгрешавала дори в мисълта Си”. Така Светият Дух засвидетелства чистотата Й в сърцето ми. Но по време на земния Й живот е имало известна непълнота и безобидните грешки на несъвършенството.

Това се вижда от Евангелието, когато Тя, връщайки се от Йерусалим, не знаела къде е Синът Й и Го търсила три дена заедно с Йосиф. (Лк 2,44-46).

+ - + - + -

От младите си години обичах мисълта: „Господ се възнесе на небето и ни очаква при Себе Си.”

Но за да бъдем с Господа, трябва да сме подобни на Него, да сме подобни на деца – смирени и кротки – и да Му служим. Тогава, по думите на Господа: „Където съм Аз, там ще бъде и Моят слуга”, и ние ще бъдем с Него в Царството небесно.

Но сега душата ми е твърде мрачна и унила и не мога да се издигна с чист ум към Бога, и нямам сълзи да оплаквам злите си дела; изсуши се душата ми и се умори от мрачния живот.

О, кой би запял песента, която обичах в младините си, за това как Господ се възнесе на небето и колко много ни обича, и с какво желание ни очаква при Себе Си. Бих слушал тази песен със сълзи, защото душата ми тъгува на земята.

Какво стана с мен? Как изгубих радостта си и ще я намеря ли отново?

Плачете с мен всички зверове и птици. Плачете с мен, лес и пустиня. Плачете с мен всички Божии създания и ме утешете в моята мъка и печал.

Ето за какво си мисли душата ми: ако аз обичам толкова много Бога, а душата ми скърби така силно по Него, то колко ли голяма е била скръбта на Божията Майка, когато Тя е останала на земята след Възнесението на Господа.

Тя не е предала с думи скръбта на душата Си, ние знаем малко за Нейния живот на земята, но трябва да мислим, че не бихме могли да разберем пълнотата на любовта Й към Своя Син и Бог.

Сърцето на Божията Майка, всичките Й мисли и цялата Й душа са били изпълнени с Господа. Но на Нея е било дадено и друго: Тя обичала народа и пламенно се молела за хората, за Божия народ, да ги укрепи Господ, и за целия свят, всички да бъдат спасени. Тази молитва е била Нейната радост и утеха тук на земята.

Ние не постигаме в пълнота любовта на Божията Майка, но знаем, че колкото повече е любовта, толкова повече са страданията на душата;

колкото по-пълна е любовта, толкова по-пълно е познанието;

колкото по-гореща е любовта, толкова по-пламенна е молитвата;

колкото по-съвършена е любовта, толкова по-свят е животът.

Никой от нас не достига пълнотата на любовта на Божията Майка и ние се нуждаем от покаянието на Адам, но, както ни учи Светият Дух в Църквата, макар и отчасти, ние разбираме Нейната любов.

 

 

икона: cirota.ru