Свeто Евангелие от Иоана
"И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.Докле съм в света, светлина съм на света.
Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
Новият Завет, като богословски термин, има двойно значение 1) договор между Бог и Човека и 2) книгите, които изразяват, представят този договор.
В първия смисъл – Новият Завет е въплъщение на нови взаимоотношения между Бог и човека, в резултат на които човекът постига изкупление за първородния грях чрез доброволната кръстна смърт на Иисус Христос и постига (в сравнение със стария завет) нов етап на развитие – от робското подзаконово състояние към състояние на синовство и постижимо безсмъртие. В древния свят взаимоотношението между Бога и човека се основава повече на определени договорни „клаузи”, приложени към земния свят и осъществявани чрез Божието вестителство и напътствия (посредствомпатриарсите, царете и пророците). В Новия завет човешкото битие се преосмисля - подчертава се невъзможността на човека да спаси себе си – на това е способен единствено Христос, който приема върху себе си греховете на целия свят. Ето защо човешкото съществуване вече не се обуславя от изпълнението на записаното в Закона, а от вярата, като средство за приемане на изкупителното дело на Иисус Христос. Вследствие на това се променя и концепцията за човешката цивилизация: Старият завет се концентрира върху един избран народ и отразява идеята за земна теократия. Новият завет придава нов смисъл на тази теоратията – тя се преосмисля в духовно "царство не от този свят". Битува схващането, че всеки завет има свое съответстващо законодателство: за Стария Завет това са десетте божии заповеди, а за Новия Завет — е Нагорната проповед на Иисус Христос.
Вторият смисъл на понятието Нов Завет се свежда до единство от книги, в които се излага цялата история на основаването на новозаветната църква, а също и основите на нейното вероучение. Тези книги (общо 27 на брой) могат да бъдат квалифицирани като 1) исторически, 2) учителни и 3) пророческие. Към първите принадлежат четирите Евангелия и книга Деяния на Апостолите. Към вторите — седемте съборни послания, 2 от ап. Петър, 3 от ап. Йоан, по едно от ап. Яков и Юда и 14 послания от св. апостола Павел: към римляните, коринтяните, галатяни, ефесяни, филиппийци, колосяни, фесалоникийци (2), към Тимотей (2), Тит, Филимон и евреите. Пророческа книга е Апокалипсисът, или Откровението на Иоан Богослов. Единството на тези книги формира новозаветния канон.
Из „Свободна правоcлавна енциклопедия”
„Очистим чувствия и узрим неприступним светом воскресения, Христа блистающася и радуйтеся зовуща, ясно да услишим, победную поюще”.
„Нека очистим сетивата си и ще видим блестящия в непристъпната светлина на Възкресението Христа и ясно ще чуем да казва „Радвайте се”, пеейки победна песен”.
Тълкование. Понеже човек е съставен от душа и тяло, той има два вида сетива – пет душевни и пет телесни. Душевните сетива са следните: ум (????), разум (???????), мнение (????), представа (????????), чувство (????????). Телесните са следните: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.