Кое е новото в Новия завет

Новият Завет, като богословски термин, има двойно значение 1) договор между Бог и Човека и 2) книгите, които изразяват, представят този договор.

           В първия смисъл – Новият Завет  е въплъщение на нови взаимоотношения между Бог и човека, в резултат на които човекът  постига изкупление за първородния грях чрез доброволната кръстна смърт на Иисус Христос и постига (в сравнение със стария завет) нов етап на развитие – от робското подзаконово състояние към състояние на синовство и  постижимо безсмъртие. В древния свят взаимоотношението между Бога и човека се основава повече на определени договорни „клаузи”, приложени към земния свят и осъществявани чрез Божието вестителство и напътствия   (посредствомпатриарсите, царете и пророците). В Новия завет човешкото битие се преосмисля -  подчертава се невъзможността на човека да спаси себе си – на това е способен единствено Христос, който приема върху себе си греховете на целия свят. Ето защо човешкото съществуване вече не се обуславя от изпълнението на записаното в Закона, а от вярата, като средство за приемане на изкупителното дело на Иисус Христос. Вследствие на това се променя и концепцията за човешката цивилизация: Старият завет се концентрира върху един избран народ и  отразява идеята за земна теократия. Новият завет придава нов смисъл на тази теоратията – тя се преосмисля в духовно "царство не от този свят".  Битува схващането, че всеки завет има свое съответстващо законодателство: за Стария Завет това са десетте божии заповеди, а за Новия Завет — е Нагорната проповед на Иисус Христос.

Вторият смисъл на понятието Нов Завет се свежда до единство от книги, в които се излага цялата история на основаването на новозаветната  църква, а също и основите на нейното вероучение. Тези книги (общо 27 на брой) могат да бъдат квалифицирани като 1) исторически, 2) учителни и 3) пророческие. Към първите принадлежат четирите Евангелия и книга Деяния на Апостолите. Към вторите  — седемте съборни послания,  2 от ап. Петър, 3 от ап. Йоан, по едно от ап. Яков и Юда и 14 послания от св. апостола Павел: към римляните, коринтяните, галатяни, ефесяни, филиппийци, колосяни, фесалоникийци (2), към Тимотей (2), Тит, Филимон и евреите. Пророческа книга е Апокалипсисът, или Откровението на Иоан Богослов. Единството на тези книги формира новозаветния канон.

Из „Свободна правоcлавна енциклопедия”