21 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

На 29 юли 2013 г., в деня когато Българската православна църква празнува паметта на св. Висарион Смоленски, братството „Св. арх. Михаил” при столичния катедрален храм „Света Неделя” осъществи поредното си поклонническо пътуване за тази година, като първо посети манастирския комплекс „Света Троица – Кръстова гора”, който се намира на територията на Пловдивска епархия, а след това и Бачковския ставропигиален манастир „Света Богородица”.

 

Автобусът с поклонниците тръгна в 7.00 ч. от гр. София в посока Пловдив и Асеновград, а след Бачково се отклони към с. Борово, намиращо се в подножието на Кръстов връх, на разстояние 7 км. Благодарение на вещото шофиране на водача Станислав, 50-местният автобус успя да се изкачи до самата местност „Кръстова гора”. Тя се намира на около 1550 м надморска височина и в нея е разположен манастирът „Света Троица”. Поляната, на която е построен манастирът, е дълга приблизително 500 и широка 300 м, заобиколена от гъсти букови гори. Оттук панорамната гледка е величествена. В далечината се вижда море от планински ридове и върхове. В средата има алея с парклиси, посветени на 12-те апостоли, която в най-високата си част води до метален кръст. Поклонниците от София имаха на разположение повече от три часа, за да разгледат и да се поклонят на това свещено место, което не престава да повдига множество въпроси и дискусии, но и където Бог продължава изобилно да излива Своята благодат.

За съжаление, досега не е правено задълбочено проучвване на „Кръстова гора, а в момента това е вече невъзможно, тъй като след масовото строителство вече не могат да се проведат археологически разкопки. Освен това, голяма част от хората, които до скоро можеха да дадат някакви достоверни сведения за манастира, вече не са сред живите. Това, което се знае за историята на манастира „Света Троица” е, че тя е свързана с грузинеца Григорий Бакуриани, „севаст и велик доместик” на западните войски на византийския император Алекси I Комнин /1081-1118 г./, който през 1083 г. основал Бачковския манастир. На следващата година Бакуриани съставил типик (устав) за управлението на манастира, в който му давал независимост спрямо епархийската власт. В раздела «За свещените съкровища и честните свети икони» Бакуриани написал: „…Подарих на манастира и две икони от златна сплав, които имат по края големи отломки от светия Христов кръст. Голямата икона се казва „Свето преображение Господне“, а по-малката – „Света Богородица“…”. (Както е известно, св. царица Елена пренесла от Йерусалим в Константинопол една голяма част от Христовия кръст. Друга част била оставена в Йерусалим, а трета била изпратена в Рим). Като близък на византийския император Алексий I Комнин, е твърде вероятно Григорий действително да се е сдобил с въпросните отломки от светия Кръст, вградени в двете икони.

Тъй като типикът на Бачковския манастир не допускал семейни грузинци да живеят в светата обител, според преданието, за голямото множество подчинении на манастира било създадено селище с името „Иверце” (Инверца), заобиколено от обширна плодородна земя, гори и поляни с богати пасища. Това селище постепенно се превърнало в стопанско средище и богат животновъден район. Многобройните манастирски стада пасели из живописната местност „Кръстова гора”, наричана още „Градище”. Тук се намирали манастирските мандри и големите жилищни сгради с църквата, носеща името „Света Троица”. Скоро на това място възникнал манастир, наричан „Троицки”, който бил подчинен на Бачковския. Монасите от Кръстова гора и жителите на с. Иверце измолили от игумена на Бачковския манастир да им подари голямата Бакурианова икона с вградената в нея частица от животворящия Христов кръст, за да се пази в Троицкия манастир. Легендата разказва, че всяка година, на празника Кръстовден (14 септември – Въздвижение на честния кръст Господен), с тържествено литийно шествие и многобройно присъствие на християни голямата икона на „ Преображение Господне” била отнасяна от Кръстова гора в Бачковския манастир, където престоявала на Всенощното бдение, а на другия ден, след св. Литургия пак тържествено била връщана в Троицкия манастир.

До края на XII в. (периода на възстановяването на Българската държава или т.нар. Второ българско царство) монашеските братства на Бачковския и Троицкия манастир били поддържани предимно от грузинци. След падането на България под османско господство (1393 г.) и особенно след настъпилото разделно време в тази част на Родопите в началото на XV в., когато по течението на р. Чая (Чепеларската река) и Лъкинското дефиле нахлули ордите на Джадит Али паша, изплашените монаси от Кръстова гора побързали да скрият в земята скъпоценната икона с отломките от честния кръст Господен. При нападението монасите били изклани, а църквата и сградите – ограбени, осквернени и опожарени. В близките до Кръстова гора села: Дряново, Телица, Мостово, Джурково и др. пашата, който водел със себе си ходжи и имами, оставил някои от тях с поръчение насила да ислямизират населението в района. Едва в началото на XVII в. родолюбиви родопчани започнали да възстановяват манастира в Бачково и някои други манастири, но в с. Манастир и на Кръстова гора турците не позволили да бъдат възстановени съществувалите манастири.

От втората половина на ХVII в. настъпил най-трудният период в историята на местното население – втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Тя започнала с унищожаването на Смолянската епископия, богословското училище, епископската църква „Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смоленски епископ св. Висарион (29 юли 1670 г.). Всички църкви и манастири в Средните Родопи били разрушени, а свещениците и монасите – избити. В продължение на един век за християните в района настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения. Въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници, те обаче успели да съхранят своята православна вяра и идентичност.

Едва в началото на ХIХ в., когато било премахнато кърджалийството, в Средните Родопи започнали да пристигат светогорски монаси, преоблечени в арнаутски или турски дрехи, които продължили да разпространяват християнството. След новото възстановяване и изграждане на храмове в почти всички селища, през 1838 г. пристигнал и атонският йеромонах Григорий, впоследствие почитан от населението като светец, а от краеведите наричан: „родопският Паисий”. С известно прекъсване от три години, той останал в Средните Родопи до 1872 г.. Същият открил в почти всички населени места училища, в които давал образование на бъдещите свещеници, учители и родопски възрожденци. В своите проповеди о. Григорий наричал Средните Родопи „Кръстогорие” или „Кръстата гора” и непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят, тъй като живеят на място, което се закриля от честния Кръст, а Господ и св. Богородица ги пазят (Това е потвърдено в записките на неговата ученичка Рада Казалиева и в историческите изследвания и статии на Христо Попконстантинов, Андрей Печилков, Петър Маринов, Стефан Барбов, Мария Манолова, Иван Ставракиев, свещ. Константин Канев, свещ. Петър Станчев, Щильон Казалиев, Христо Гиневски и др.).

В Средните Родопи е особено изразена почитта към Христовия кръст. Дори у мюсюлманите, които в този край са ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение пред честния Кръст Господен. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали водата и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали починалите и пр. Във времето на Кръстов връх поклоненията не престанали, макар че там не било възстановено нищо, което да напомня за разрушения манастир, тъй като всички околни села били ислямизирани, а самият връх бил собственост на мюсюлманин. Нещо повече, макар че Кръстова гора след 1878 г. се намирала в пределите на Източна Румелия, християните преминавали границата и въпреки трудностите достигали до Кръстов връх. Потокът от поклонници секнал за малко едва през двете Балкански и Първата световна война.

През 1933 г. в с. Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков, родом от с. Ковачевица, Гоцеделчевско. Още от детинство той се отличавал с голяма религиозност. Бил беден, ивънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви несгоди заради Господа. Понякога дори се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. След една нощ, прекарана на Кръстов връх, му била открита историята на самото място: че на този връх някога се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Според историята, предадена от Йорданчо, преди това тази частица се съхранявала в Истанбул, в султанската съкровищница (за нея свидетелстват житията на светиите и църковното предание). Руският цар обаче научил за тази реликва и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: „Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мен, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго освен частицата от Кръста, която е научил че се пази в съкровищницата ви”. Пратениците изпълнили заръката на царя и султанът им дал исканото. Майката на султана обаче, като научила за това му рекла: „Какво си направил?! Знаеш ли, че тази частица от Кръста крепеше властта и силата ти? Пусни потеря да хванат пратениците и да си я вземат!”. Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците защото като узнали че ги търсят, те не се върнали по пътя по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на днешния връх Кръстов те предали на монасите свещената реликва и заминали за Русия, като мислели по-късно да се върнат, за да си я вземат. Не след дълго манастирът бил нападнат и разрушен до основи, а монасите – избити. Те обаче успели да скрият драгоценната реликва в манастирското скривалище.

За това свое видение Йорданчо известил дори самия цар Борис III, с когото се познавал лично. Той му съобщил, че му било казано да постави висок метален кръст в знак, че на това място има частица от Кръста Господен. На 1 Май 1939 г., на връх Кръстов бил донесен голям метален кръст, изработен със средства, поделени между цар Борис III и подполк. Величков. В присъствието на цялото с. Борово кръстът бил бетониран на източното възвишиние на върха и осветен от свещ. Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват защото той щял им покаже къде някога се е намирало манастирското аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която, след разчистването на натрупаните камъни, бликнала вода. (През 1957 г. Йордан Стойчев бил вкаран от тоталитарния комунистически режим в лагера в Ловеч, където загинал мъченически ок. 1960 г. Засега животът му остава непроучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки).

През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата „Рождество Богородично” в с. Борово, майсторите Костадин Грибачев, Петър и Панайот Жекини и Димитър Данчев, с помощта на всички вярващи от селото, построили параклиса „Света Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположена на западното възвишение на Кръстов връх. За целта настоятелството закупило мястото от собственика му – Расим Гуглев от с. Мостово, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. През същата година било изградено и двустайно помещение до църквата, служещо за подслон на поклонниците. Параклисът бил осветен през 1958 г. от епископ Стефан (в последствие Великотърновски митрополит). По-късно, по време на тоталитарния режим Кръстова гора била включена в пределите на ловното стопанство на резиденция „Кормисош” и строго се забранявало посещението на поклонници. Въпреки това, по козите пътеки християни продължили да намират път до параклиса.

Продължителните протести от страна на група православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян се увенчаха с успех и от м. април 1988 г. на Кръстова гора бе назначен свещеник – о. Васил Стефанов Аринински, като бе утвърдено и църковно настоятелство. С много трудности о. Аринински успя да изгради сегашния вид на светата обител. В началото до манастира нямаше път, а също и електричество. Създадена бе фондация „Кръстова гора”, в която бяха привлечени няколко бизнесмени и банкери. Издаде се официален документ и о. Васил Аринински, по нареждането митрополит Арсений, получи от Районния съд в Чепеларе нотариален акт за собственост на земята, на името на манастира „Света Троица”. Така в светата обител започнаха да се събират все повече православни християни, особено в петък вечер, когато се служи през нощта. Тъй като малката църква „Света Троица” се оказала тясна, службите започнаха да се извършват на открито – на поляната.

Една нощ, както о. Васил си стоял на поляната след богослужение, изведнъж просветнало. Свещеникът си помислил, че някой закъснял посетител свети с фаровете на колата си. Светлината обаче не идвала откъм пътя, а откъм старото параклисче. После едно голямо светещо кълбо излязло оттам, завъртяло се и отишло горе до кръста и пак се върнало на същото място. През 1995 г. именно на това място бе издигната новата църква, на два етажа, разположена на 160 м2. Този нов храм, посветен на „Покрова на Пресвета Богородица”, бе осветен на 22 септември същата година от приснопаметния пловдивски митрополит Арсений, в присъствието на блаженопочившия български патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи.

В настоящия момент манастирът „Света Троица” е мъжка света обител, с постоянно пребиваващи четирима монаси. Това е единственото място, където от ранна пролет до късна есен, всеки петък срещу събота ежеседмично се отслужва Всенощно бдение и Божествена св. Литургия. Много вярващи идват тук на този ден да се помолят за прошка и изцеление. Вярва се, че ако човек остане на това място поне една нощ, под звездите, зареден с вяра и любов и отправи искрена молба към Бога, ще му се даде свише сила да се справи с несгодите и ще получи отговор на молбите си.

Поклонниците от братството при столичния катадрален храм посетиха първо новия храм „Покров на Пресвета Богородица”, където се поклониха на частица от Христовия Кръст, вградена в голям позлатен кръст, поставен на един от аналоите в храма. Монахът, който посрещна поклонниците, раздаде на всички по едно памуче, което да допрат до Честното дърво и да го отнесат в домовете си за благословение. После всички поеха по алеята над храма и се поклониха в 12-те параклиса, раположени от двете ? страни. Те бяха издигнати неотдавна със средства, набрани от волните пожертвования на християните от страната. В обзавежденето на някои от тях участва и братството към столичния катедрален храм с председател о. Мина Минчев. След това всички се изкачиха на източния връх, над параклисите, където се намира кръстът, подарен през 1939 г. от цар Борис III на манастира.

Кръстът бе откраднат на 22 октомври 1994 г., след като бе стоял там повече от 50 години, но на следващата година бе намерен от овчаря Алекси от с. Белица. Както пасял стадото си на половин километър от Кръстова гора, изведнъж той видял, че овцете се втурват към отсрещната борова гора. Изненадан, Алекси ги последвал, за да види какво ги е уплашило. Когато сигнал там, ги видял вкупчени да ровят с крака из ланската шума. На същото място овчарят открил полузаровения метален кръст, разрязан на две. В първият момент човекът се уплашил да не го уличат в кражба, но после решил да съобщи за находката. Когато казал на о. Васил, че е намерил кръста, същият се разплакал, а после започнал горещо да благодари на Бога. След това кръстът бил завар?н и отново върнат на мястото си. Това било истинско чудо, защото Христовият кръст не търпи посегателства. Разбрали са го и крадците на светинята. Малко след връщането на кръста, на игумена била подхвърлена бележка, в която пишело: „Ние, които посегнахме на кръста, бяхме трима. Беди нападнаха семействата ни. Двамата се споминаха. Не исках да ме последва тяхната участ. Върнах кръста и моля за прошка...!”.

След като се поклониха на металния Кръст, всички се спуснаха до параклиса „Света Троица” на западния склон, а след това слязоха и до аязмото, намиращо се на северозапад от него, малко по-ниско. На скалата над аязмото е построен друг параклис „Живоприемен източник”, под който се намира и самото аязмо „Гълъбичката”. Над него е сложен дървеният кръст, който заместваше металния, подарък от цар Борис ??? във времето, в което той липсваше. На пейките срещу аязмото мнозина седнаха на сянка, за да се подкрепят и разхладят в горещия следобед. Други предпочетоха да се върнат в манастира, където да разгледат канаскията и да седнат на кафе в дворчето до нея. Около 14.30 ч. всички се качиха в автобуса, за да продължат пътя си до Бачковския манастир.

Манастирът „Света Богородица” се намира над с. Бачково, на около 7 км южно от Асеновград и на 25 км от Пловдив. Светата обител е една от най-старите на Балканския полуостров, осъществила взаимодействието на три култури: византийската, грузинската и българската. Тя е втората по големина в България и един от трите ставропигиални манастири на Българската православна църква. Бачковският манастирът е основан през 1083 г. от споменатия грузинец Григорий Бакуриани. Първоначално манастирът се развил като център на грузинското монашество, запазвайки този си характер до края на XII в. (по това време в него се оформила и книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска). От този период са запазени две по-важни сгради - Бакуриановата костница (ХI в.) и църквата „Св. Архангели” (ХII в.). Костницата е културен паметник на християнското изкуство със световно значение. Тя е еднокорабна, едноабсидна двуетажна постройка с малки прозорци. На запад двата ? етажа завършват с преддверие. Четиринадесетте гробници, вкопани в пода ?, показват, че най-вероятно тя била изградена за нуждите на семейство Бакуриани. Няма обаче сведения криптите да са използвани с това предназначение. В притвора на костницата са запазени стенописи от XІ в., дело на грузинския художник Йоан Иверопулец.

През XIII в. Бачковският манастир попаднал в границите на българската държава - при владетелите Калоян, деспот Алексий Слав, Йоан II Асен и Константин Тих. През 1344 г., по време на гражданската война във Византия, Станимашката област, заедно с манастира, била отстъпена от византийската императрица Анна Савойска на българския цар Йоан Александър срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. Българският владетел успял да обнови манастира и дори станал негов ктитор. По негово време били зазидани отворените арки в горния и долния етаж на костницата. Йоан Александър поръчал и стенописи в новообразуваните ниши: внушителния портрет на самия цар, на неговия патрон св. Йоан Богослов и на св.св. Константин и Елена. Манастирът останал в границите на българската държава до 1364 г., когато областта била завладяна от османските турци. Смята се, че след падането на Търновското царство през 1393 г. именно там бил заточен и прекарал последните години от живота си последният търновски патриарх св. Евтимий (+1404 г.). Той починал вероятно на 4 април 1404 г. и бил погребан в двора на светата обител. В началото на XV в. тук продължили да работят неговите ученици книжовници.

За историята на манастира в периода ХVVI в. се знае малко. Вероятно тогава светата обител изпаднала в криза и разруха. Въздигането започнало едва в края на XVI – началото на XVII в. като част от възрожденското движение, обхванало земите с българско население. По това време започнало и обновлението на манастирските сгради и трапезарията. Тогава били построени южното крило и сегашният манастирски съборен храм „Света Богородица” (1604 г.), издигнат върху основите на старата Бакурианова църква, по образец на светогорските съборни храмове. В него е запазен един от най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи (от първата половина на XVII в.). Икони от XVII в., запазени в празничния ред, а част от тях – в царския ред, били подменени през XVIII в. От съхранените в библиотеката поменици от този период става ясно, че голяма част от имената на дарителите са на българи, което подсказва, че манастирът останал в тясна връзка с българското население в района. Според ктиторския надпис главната църква била изографисана през 1643 г., с иждивенията на цариградския велможа Георги. Първоначалната живопис в храма била покрита със стенописи през XIX в. от Моско Одринчанина. Изключително ценни са запазените от XVII в. стенописи в притвора, някои от които са ктиторски портрети, отразяващи водещите тенденции по стил и тематика в манастирското изкуство на Балканите.

От същото време датира и старата трапезария, намираща се в южното крило на манастира. Запазена е оригинална мраморна маса, изработена според надписа през 1601 г., на която са се хранели монасите в продължение на повече от три столетия. Трапезарията била изписана през 1643 г.. По художествени достойнства стенописите ? могат да бъдат съпоставени с най-изтъкнатите светогорски образци (напр. трапезарията на Великата лавра „Св. Атанасий” от 1535 г.). От същия период в манастира са запазени и забележителни произведения на приложното изкуство: църковна утвар, обковки на ръкописни книги и други, част от които днес се съхраняват в манастирския музей. Манастирската библиотека била прочута със своите византийски, старобългарски и старогрузински книги.

През 1745 г. Бачковският манастир преминал под ведомството на Цариградската патриаршия и станал важен център на българо-гръцките културни връзки. По това време българското присъствие в манастира продължавало да бъде осезателно. Със средства на братята Стоян и Вълко Чолакови (от известния български род в Пловдив и Одрин) през 30-те и 40-те години на XIX в. започнало ново цялостно разширение на Бачковския манастир. Сградите в южния двор с църквата „Св. Никола” били построени в периода 1834-38 г., по времето на игумена йеромонах Ананий – българин от Сливен. Следващият игумен, старозагорският йеромонах Матей, поканил Захарий Зограф (1810-1853 г.) да изографиса новопостроената църква. Изтъкнатият български живописец рисувал в Бачковския манастир в периода 1839-1841 г., като сред портретите на пловдивските първенци в църквата „Св. Никола” художникът изписал за пръв път в стенописното изкуство в България и своя автопортрет. Малко по-късно друг известен живописец – Алекси Атанасов, изрисувал върху външната стена на Трапезарията разгъната панорама на Бачковския манастир. Това е най-голямата панорамна стенописна композиция в България и включва образите на всички ктитори и обновители на манастира, участващи в лития с чудотворната икона на св. Богородица. Художникът изобразил много параклиси и оброчища в околността на манастира, някои от които съществуват и днес.

През XIX в. Бачковският манастир се обособил като най-важният духовен център в областта. От 1894 г. манастирът минал под ведомството на българската Екзархия, а от 1895 г. вече имал игумен българин. Знаменателно е, че именно тук пожелали да бъдат погребани българският екзарх Стефан (+1957 г.), първият признат от цялото Православие предстоятел на възстановената автономна Българска православна църква, и патриарх Кирил (+ 1971 г.),­ първият български патриарх след св. Евтимий Търновски. Така светата обител представлява единственото съхранено упокойно място на българските патриарси и символ на приемствеността на българската духовна йерархия.

Най-голямата светиня на Бачковския манастир е иконата на „Св. Богородица – Умиление (Елеуса)”, която се намира на специално място в съборната църква. Тя е подарена на манастира през 1311 г. от двама грузински пътешественици: Атанасий и Окрапир. Освен лицата на Христос и Богородица, цялата икона е обкована в две ризници – златна и сребърна. Според преданието тя „прелетяла” от един грузински манастир и „кацнала” в местността „Клувията”. Тогава лумнал неопалващ огън, чиято светлина силно блестяла. Двама пастири, брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за своето пристигане. Двамата пастири съобщили в манастира новината и братята с лития пренесли иконата в църквата „Св. Богородица”, като я поставили на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото ? там се оказало празно, а самата икона по чудесен начин се озовала отново в „Клувията”. Понесли я обратно в манастира, но през следващите нощи чудото се повтаряло. Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила самата Божия Майка и казала, че ще остане в манастира, ако ? отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, а всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото ? място, в „Клувията”. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където се намира и днес, а всяка година, на втория ден на Великден с лития иконата се отнася до "Клувията” за отслужването на молебен. Там, на мястото където иконата била намерена, бликнал извор под скалата със сладка лековита вода (аязмо), от която много болни и днес получават изцеление.

Поклонниците от София се поклониха на чудотворния образ на Божията майка „Умиление” в съборната църква и под зоркия поглед на служителите на манастира разгледаха двора. Някои поклонници се престрашиха да извадят малки фотоапарати и gsm-и и, с риск да им се скарат, се снимаха за спомен (снимките на територията на светата обител, а особено в съборната църква са абсолютно забранени). В късния следобед в Бачковския манастир пристигна и Пловдивският митрополит Николай, придружаван от Великотърновския митрополит Григорий, протосингела на Пловдивска света митрополия и други духовници, които идваха от службата на празника на св. Висарион Смоленски в едноименния храм в гр. Смолян. Митрополит Николай даде своето благословение на поклонниците от София и им пожела успешно пътуване и завръщане в столицата. В късния следобед всички поклонници се качиха а автобуса и продължиха пътя си към София, а на връщане дякон Петър от столичната катедрала изнесе беседа за Богородичния пост и подготовката, която всеки християнин трябва да направи преди този велик за Православната църква празник, като пожела на всички лек и душеспасителен пост.

 

01 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

02 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

03 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

04 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

05 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

06 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

08 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

11 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

12 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

13 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

14 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

15 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

16 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

19 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

20 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

22 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

23 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

24 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

30 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

31 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

32 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

33 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

34 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

35 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

36 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

37 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

38 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

39 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

40 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

41 Всемирното Православие - ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА” (КРЪСТОВА ГОРА) И БАЧКОВСКИЯ СТАВРОПИГИАЛЕН МАНАСТИР „СВЕТА БОГОРОДИЦА” (29 ЮЛИ 2013 Г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3 август 2013 г.


За историята на Кръстова гора са използвани литературни източници и проучвания на Мария Спасова Манолова, работила в Историческия музей в гр. Смолян и Окръжния държавен архив и Стефан Илчевски, както и материали от сайтовете: http://www.crossforest.com, http://www.rozhen.com, http://www.gradlucky.com, http://www.plovdivskamitropolia.bg,http://synpress-classic.dveri.bg. За историята на Бачковски са използвани матариали от сайтовете: http://bg-patriarshia.bg, http://www.pravoslavieto.com, http://svetimesta.com, www.bulgariamonasteries.com, ww

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

w.bulgarianmonastery.com, http://bg.wikipedia.org, http://www.plovdiv.bg.