r3 Всемирното Православие - ПРИ СВ. ЙОАН В РИЛСКИЯ МАНАСТИР

След 5-дневния ми престой в св. Рилска обител разбирам, че на монасите тук никак не им е лесно. В най-големия български манастир и може би най-внушителен на Балканите стремежът към уединение е максимално затруднен. Мисля си, че само благодатта, струяща от св. мощи на великия рилски пустиножител и чудотворец св. Йоан, дава сили на мъжете, посветили се на Бога, да понесат огромното поклонническо и туристическо стълкновение. Потоци хора от цяла България и цял свят от сутрин до вечер ахкат, снимат и се тълпят за картички, икони, броеници, за да отнесат със себе си спомен от невероятната духовна и природна красота.

С 24-метровите си стени отвън манастирът наподобява крепост, криеща в себе си две главни съкровища: нетленните мощи на св. Йоан Рилски и чудотворната икона на св. Богородица  Одигитрия (Осеновица). Забележителна е средновековната  Хрельова кула от 1335 г. , прекрасно съчетаваща се с уникалния възрожденски градеж на постройките от XVIII и XIX век: жилищни и стопански, параклисите на всеки етаж, музея, библиотеката, пазеща безценни ръкописи, етнографската сбирка, царската стая, магерницата...

 

Ако сте резервирали места за нощуване, ще съпреживеете двете ежедневни служби в главния храм „Рождество Богородично” (през зимата се служи в по-малката църква „Рождество Христово”). В делничен ден дежурният монах бие клепалото за начало на св. Литургия в 6.30 ч., а в неделя – в 8. В края на службата игуменът - Негово Преосвещенство Адрианополският епископ Евлогий – благославя миряните, а някой от монасите отваря раката с мощите на св. Йоан Рилски за поклонение. В 17 ч. е вечернята. Клепалото отново призовава присъстващите, както някога Ной с ударите върху строящия се кораб, да влязат в кораба на спасението –Църквата Христова.

Не всички знаят, че през 1894 г., когато се ражда и кръщава православно престолонаследникът Борис ІІІ, княз Фердинанд издава указ, с който обявява Рилския манастир за самостоятелна община, намираща се в очертанията му. Под ръководството на дядо Евлогий, който е вече шеста година игумен, кипи строителство и обновление на обителта. В напреднал строеж е сградата на общината, зад Самоковската порта, в която освен общинските служители ще бъдат настанени полицията, противопожарната охрана, пощенската станция (код 2643), здравният пункт. Така светата обител ще се поосвободи от значителното светско присъствие в нея.

На 4 километра от Рилски манастир, по стръмна камениста пътека се стига до църквата „Успение на св. Йоан Рилски”, в която е гробът на светеца. Заслужава си разстоянието да се измине пеш, но всеки според силите си. В първия случай по средата на пътя има отбивка към малък параклис, посветен на св. Серафим Саровски.

Както пише в житието на св. Йоан, няколко години преди смъртта си той пожелал да се усамоти, за да подготви душата си за среща с Този, Когото обичал повече от всичко и от любов към Когото презрял всички земни радости. Като се заселил от младини във Великата Рилска пустиня, в която бродели само диви зверове, светият мъж се оставил изцяло в Божиите ръце и надеждата му не останала посрамена. До пещерата жилище Господ наредил да израсте дивното хлебно растение сланутък, с което св. Йоан подкрепял телесните си сили. От него той нахранил уморените войници на св. цар Петър, дошли да го намерят и да му поднесат високи дарове – плодове и злато. Плодовете той приел, но златото върнал със заръката царят да го използва в държавните си дела. В Завета си към монасите от Рилския манастир по-късно той ще напише: „А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини... Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение.”

По пътеката нагоре се намира аязмото с лековита вода, според вярата на черпещите от нея. Оттук до Молитвената скала, на която св. Йоан Рилски се подвизавал седем години и победил с Божия помощ врага на човешкото спасение, са петдесетина крачки. Всичко наоколо благоухае от явното присъствието на светеца и сърцето се укрепява с благодат.

Когато се свечери и портите на Рилския манастир се затворят, се чува ясно песента на многобройните чешми. Те разказват за непреодолимия устрем на един 25-годишен младеж към Бога. Това се случило през X век. Оттогава, през единадесетвековните  премеждия на българската ни участ, Господ Иисус Христос благословил обителта на св. Йоан да бъде прибежище за всички, потърсили молитвената помощ на светеца. Всеки, дошъл тук с натежало от грижи сърце, чувства как притесненията му изчезват и на тяхно място идва радостта. В Рилски манастир се пазят стотици документирани чудеса, извършени по застъпничеството на Небесния покровител на България.

r1.JPG - 73.66 Kb

r2.JPG - 61.77 Kb

r3.JPG - 117.66 Kb

r4.JPG - 125.22 Kb