Празници според Църковния Православен Календар

София /КРОСС/ Св. апостол Кодрат бил ученик на някои от апостолите, преки ученици на Господа Иисуса Христа. Бил поставен за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия Атински епископ св. Публий. Проповядвал словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. Подир много апостолски трудове и страдания в 130 г. св. Кодрат претърпял мъченическа смърт за вярата в Господа Иисуса Христа и бил погребан в Магнезия. Този доблестен апостолски ученик е известен още и като апологет, защитник на християнското учение. В 126 г. той написал такава блестяща апология на християнството, че император Адриан, като я прочел, издал указ да не бъде осъждан никой от християните само за това, че изповядвал вярата в Христа, без доказателства, че е извършил някакви престъпления.
 
 
Източник: Информационна агенция КРОСС

Read more: Агенция КРОСС

is1227 Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар
  Св. великомъченик Евстатий живял през втората половина на първия и първите десетилетия на втория век. Израсъл в езичество и станал прославен римски пълководец. Заедно  с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист той приел светото кръщение. Минал през много изпитания, за да се спаси - изпаднал в крайна бедност, напуснал родината си и заминал за Египет, където останал 15 години. Там разбойник отвлякъл жена му, а синовете му се изгубили в пустинята.С постоянна молитва Евстатий успокоявал мъката си и Бог го възнаградил, като му върнал съпругата и синовете. Императорът Адриан опитал да го принуди да вземе участие в езическото празненство, но военачалникът отказал. Тогава го лишили от военен сан заедно с цялото му семейство бил хрълен на зверовете в цирка. Останали невредими, те били хвърлени в нагорещена пещ и така се сдобили с блажена мъченическа смърт. Днес светите мощи на тримата се намират в църквата "Св.Евстатий" в Рим.
 
Текстът подготви: Руми Борисова
Изображение: pravoslavie.ru 

 

petdesetnica Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар Автор: Георги  Битутов

 

Събитието на слизането на Светия Дух над апостолите, което прославя празника Петдесетница, е подробно изложено във Втора глава на книгата Деяния на светите Апостоли. По време на земния Си живот Спасителя нееднократно говорел на учениците си за пришествието на Утешителя, Духа на истината, Който ще изобличи света за грях, ще настави апостолите на благодатния път на истината и правдата  и ще прослави Христа (вж.: Иоан. 16: 7–14). Преди Възнесението Иисус повторил на апостолите обещанието Си да изпрати Утешителя: „Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий (Деян. 1: 8). След тези думи Христовите ученици пребъдвали в молитва, събирайки се често заедно. В тяхното число влизали не само единадесетте апостоли и избраният на мястото на Иуда Искариот Матия, но и друти последователи на вероучението. Споменава се дори за това, че на едно от събранията присъствали около 120 души (вж.: Деян. 1: 16). Сред тях били и служещите на Спасителя жени, Пресвета Богородица и братята на Иисус.  

Апостолите се молели заедно и в десетия ден след Възнесение Господне. Внезапно се чул шум и се появили разделящи се огнени езици, които се спрели над всеки от тях. Апостолите се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на различни езици (вж.: Деян. 2: 4).

iavor Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар Автор: Явор Георгиев

 

 

 

Отново е Великден и ние за поредна година посрещаме Възкресение Христово. "Христос воскресе" - "Воистина воскресе" са най-честите думи с който се поздравяваме през празничните дни. Но какъв смисъл влагаме в тях. Доколко вярваме в тях и няма ли кратката искра на вярата, събудена по време на празника да угасне след няколко дена? Всъщност всичко опира до отговора на един прост въпрос: “Христовото възкресение факт ли е или измислица?” Някои твърдят, че това няма чак толкова голямо значение – по важни са традициите, които са запазили народа ни, напътствията за добродетелен живот, които ни е оставил Христос, като един велик духовен водач, факта че вярата ни кара да бъдем по-човечни и че религията често ни помага да преодолеем психологичните си проблеми...

Но истината е, че задоволим ли се само с тези макар и положителни неща е равносилно на това, когато сме сериозно тежко болни, да се опитваме да се лекуваме без да викаме лекар само с аналгин…

Заради отдалечеността на времето и техническото развитие по времето, в което е живял Христос – твърдението дали е възкръснал или не - не може да се докаже научно, то си остава въпрос на вяра, науката не може да докаже по никакъв начин достоверността на нито едно от двете твърдения!

Значи отговорът трябва да се търси като друг аспект! Ако Христос не е възкръснал, тогава християнството е най-наивната и объркана религия. Милионите негови последователи са живели и умирали през вековете в името на една заблуда. А самият Христос е бил поредния духовен измамник, дотолкова заслепен от себе си, че още преживе се обявил за Син на Всевишния. Защо тогава трябва въобще да се занимаваме с неговото учение – какво може да научим от един самозабравил се шарлатанин, който през земния си живот твърди, че ще умре и възкръсне?

... Но ако Христос е възкръснал, това променя абсолютно всичко. Макар и невероятно, оказва се, че вече става въпрос за един грандиозен факт, който коренно променя живота ни... А на всичкото отгоре Той твърди, че е жив и че всеки може да общува с Него...  

Затова нека погледнем историческите факти, които винаги говорят по-силно от думите. Но първо трябва да развенчаем един мит, че във възкресението вярват само наивните и необразованите хора. Всички големи “умове на човечеството” са вярвали в Христос като Син Божи – на тази тема има доста публикции. Затова тези, които се опитват да ни убедят, че вярващите във възкресението на Иисус, са интелектуално неразвити, не трябва да ни смущават, а да им се отговоря, че твърдението им е чиста спекулация неподкрепена с никакви факти, а с измислици и клишета...

kiril%20orlov Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен КалендарАвтор: Кирил Орлов

Източник:  http://cudo.blog.bg

 

 

 

 

От стари времена се знае, че иконата "Света Богородица" в Бачковския манастир е спасила мнозина вярващи. Нейната сила е да помага на болните и бездетните, затова ликът на Божията майка, пазен в малката църквица на обителта, се смята за чудотворен.

 

orig_186953_bg Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

Легендата за Бачковската Богородица гласи още, че тя е една от двадесете икони в света, на които самата Пресвета Дева е позирала. Според някои достоверни източници, ликът на Божията майка в скътаната в Родопите обител, е нарисуван от евангелиста св. Лука, изографисал и първообраза на Христос. 

 

Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други – "прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и "кацнала” тук, в местността "Клувията”. При "кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела "нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата "Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата "избягала” в "Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното "бягство” се повторило и потретило.

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре