С архиерейска св. Литургия в храм-паметника „Св. Ал. Невски” започнаха тържествата по случай 250-годишнината от написването на "История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български" и 50-годишнината от канонизацията на автора й - преп. Паисий Хилендарски. Те са под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.
В църковния календар 19 юни е денят, в който си спомняме и молитвено призоваваме хилендарския монах, който през 1762 г. завърши своята „книжица” и с нея в ръка тръгна из поробената ни родина да проповядва вяра и родолюбие, и незнайно къде, като пътуващ проповедник завърши житейския си път.
Светата служба беше оглавена от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий. Участие взеха още петима митрополити: Видински Дометиан, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай и Доростолски Амвросий; и петима епископи: Знеполски Йоан, Стобийски Наум, Тивериополски Тихон, Деволски Теодоси и Маркианополски Константин. В съслужението се включиха архимандрите Дионисий и Атанасий (Султанов), протосингелът на Софийска св. Митрополия ставроф. иконом Ангел Ангелов и много свещеници. Тук бяха софийските семинаристи и техни преподаватели. Държавната власт беше представена от вицепрезидента на страната Маргарита Попова и депутати.
Към края на св. Литургия Негово преосвещенство Стобийският еп. Наум огласи Патриаршеско и синодално послание по повод 250-годишнината от написването на „История славяноболгарска” и 50-годишнината от канонизацията на преп. Паисий Хилендарски. В него бяха проследени големите Божии милости към българския народ: извеждането му от тъмата на езичеството до новия живот в Христа чрез богоизбрания цар покръстител Борис-Михаил, даруваната му чрез Кирило-Методиевите ученци свята писменост, която дадохме и на другите славянски народи, изгрялото духовно слънце на България - преподобни Йоан Рилски Чудотворец, който ни посочи верния път към Небесното царство, последния Търновски патриарх св. Евтимий, научил ни как се брани вяра и род. А когато народът ни изглеждаше повален и обезличен от вековното турско робство и унижаван от гръцкото владичество, Господ въздигна вдъхновения родолюбец – Хилендарския монах Паисий, който помогна на народа да излезе от дълбините на унинието и даде начало на българското духовно Възраждане.
„Преподобният беше един от многото иноци от българския род, подвизавали се в онези времена в люлката на православното монашество – Света Гора - Атон. Образцов монах и воин Христов, той бе обаче и ревностен родолюбец. Милееше за род и език, не се поддаваше на чуждопоклонство, а беше верен единствено на Христа Спасителя и на откърмилия го православен български народ.
И тази вярност въплъти на дело, като се посвети на святата просветителска мисия, завещавайки за поколенията възлюбени свои съотечественици своята „История славянобългарска“ и своя вечен завет: „Не се срамувайте от своя род и език, помнете своите предци и наставници и така изпълнете добре закона Христов”! Защото делото му не бе плод на горделиво превъзнасяне, а бе замислено – по неговите собствени думи – „за полза на нашия български род, за слава и похвала на Господа нашего Иисуса Христа”.
В Посланието беше подчертано, че Заветът на преподобния Паисий е все така действен и актуален, че две столетия и половина след началото на нашето Възраждане сме опазили духовното си наследство, че свято съхраняваме паметта си за род и език, че сред православния ни народ остава чиста и неизменна същата онази вяра, за която се говори в Евангелието.
Не беше премълчано, че и днес сред народа ни се забелязва чуждопоклонство и склонност да се отказваме от великите достижения на предците, че езикът и вярата ни са отново застрашени от всевъзможни нездрави въздействия и влияния, че във все повече глобализиращия се съвременен свят мнозина с лекота занемаряват достояния, за които десетки поколения предци са отдавали всички свои сили и дарования, а понякога дори и живота си.
Посланието завърши с призив свято да пазим завета, оставен ни от великите ни наставници от миналото: православна вяра, род и език – триединната здрава основа, за да я има България!
След края на св. Служба тръгна литийно шествие до близкия паметник на преп. Паисий Хилендарски. Тук вицепрезидентът Маргарита Попова говори за ролята на монашеството в българската история и култура: „От Атонската света обител, Паисий чрез своята „История славянобългарска" изпраща великите и незабравими послания за вяра, род, език и свобода”. Пред паметника на светеца поднесоха цветя деца в национални носии, а Хорът на софийските момчета изпълни песен за народните будители.
Начало на архиерейската св. Литургия
Вицепрезидентът Маргарита Попова и софийски семинаристи
Семинаристи с иконата на преп. Паисий Хилендарски
Четене на Св. Евангелие
Великият вход
Епископ Наум чете Патриаршеското и синодално послание
Начало на литийното шествие
Литийно шествие
Литийно шествие
Пред паметника на преп. Паисий Хилендарски
Цветя за народния будител
Хорът на софийските момчета с неговия диригент
Гордостта на нашата столица - храм-паметникът "Св. Ал. Невски"
Смирението е най-главното средство, с помощта на което ние можем да извършим делото на нашето спасение.
Смирението е нещо повече от добродетел: то е цялостното християнско светоусещане, началото на новозаветния живот и самият този живот.
Ето защо преп. Макарий Египетски в своите дивни творения говори, че смирението е признакът на християнството, т. е. критерият, по който можем да определим християни ли сме, или езичници; има ли в нас благодат, или няма; с Бога ли сме, или без Бога; щастливи ли сме, или нещастни.
Патриарх Евтимий е измежду ония личности, спомена за които народът пази и към чиято памет се обръща в моменти на върховни изпитания. Това са хора, които се изявяват по различен начин, но са необходимост за своето време. Надличният смисъл на делото им, който често остава скрит за самите тях или дори за съвременниците, се открива на поколенията.
Прочети още: «ПО ДОБРЕ СЛЪНЦЕТО ДА ИЗГАСНЕШЕ, ОТКОЛКОТО ДА ЗАМЛЪКНЕ ЕВТИМИЕВИЯТ ЕЗИК»
Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или YAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, илиiaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години.
Св. Софроний Врачански e народен будител и един от най-изявените дейци на нашето Възраждане.
Той е роден през 1739 г. в Котел, град наречен от редица специалисти “Ерусалим на българското Възраждане”. Дете е на заможно и родолюбиво българско християнско семейство. Мирското му име е Стойко Владиславов. От 1750 г. учи в местното килийно училище, по-късно работи като учител в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник.