С архиерейска св. Литургия в храм-паметника „Св. Ал. Невски” започнаха тържествата по случай 250-годишнината от написването на "История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български" и 50-годишнината от канонизацията на автора ѝ - преп. Паисий Хилендарски. Те са под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.
Прочети още: ЗАВЕТЪТ НА СВ. ПАИСИЙ ХИДЕНДАРСКИ – ПРАВОСЛАВНА ВЯРА, РОД И ЕЗИК
Смирението е най-главното средство, с помощта на което ние можем да извършим делото на нашето спасение.
Смирението е нещо повече от добродетел: то е цялостното християнско светоусещане, началото на новозаветния живот и самият този живот.
Ето защо преп. Макарий Египетски в своите дивни творения говори, че смирението е признакът на християнството, т. е. критерият, по който можем да определим християни ли сме, или езичници; има ли в нас благодат, или няма; с Бога ли сме, или без Бога; щастливи ли сме, или нещастни.
Патриарх Евтимий е измежду ония личности, спомена за които народът пази и към чиято памет се обръща в моменти на върховни изпитания. Това са хора, които се изявяват по различен начин, но са необходимост за своето време. Надличният смисъл на делото им, който често остава скрит за самите тях или дори за съвременниците, се открива на поколенията.
Прочети още: «ПО ДОБРЕ СЛЪНЦЕТО ДА ИЗГАСНЕШЕ, ОТКОЛКОТО ДА ЗАМЛЪКНЕ ЕВТИМИЕВИЯТ ЕЗИК»
Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или YAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, илиiaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години.
Св. Софроний Врачански e народен будител и един от най-изявените дейци на нашето Възраждане.
Той е роден през 1739 г. в Котел, град наречен от редица специалисти “Ерусалим на българското Възраждане”. Дете е на заможно и родолюбиво българско християнско семейство. Мирското му име е Стойко Владиславов. От 1750 г. учи в местното килийно училище, по-късно работи като учител в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник.