Пет години след по-кръстването, на 4 март 870 г., България се сдобила с автокефална Църква чрез извънредно съборно решение на източноправославните патриарси и папски представители на Константинополския събор от 869-870 г., с което окончателно се приобщила към голямото семейство на християнските народи.
По времето на цар Симеон Велики (893-927) България достигнала върха на своята духовна и политическа мощ. Към 918-919 г. на църковно-народен събор в столицата Преслав официално била провъзгласена българската автокефалия, а предстоятелят-архиепископ получил патриаршеска титла. Десет години по-късно, през октомври 927 г., бил сключен мирен договор между България и Византия, като били признати автокефалията ипатриаршеското достойнство на Българската църква.
Прочети още: БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ - СТОЖЕР НА ПРАВОСЛАВИЕТО
Автор: Виталий Чеботар
Визитна картичка: Свещеник Ангел Велков е на 51 години. Роден е в гр. София. Бил e ръкоположен за свещеник през 1982 г. в един софийски храм. Започнал да служи в храм „Св. Стефан” в Истанбул през месец май 2004 г. Преди това е служил в няколко софийски храма. Има две големи деца и внуци.
Отче, кои известни български личности са като временни или постоянни жители в някогашна столица на Византийската империя?
- Да, разбира се, че е имало. Един от видните цариградски жители е бил църковният дарител Стефан Богориди, който подарил три къщи на Екзархията и едната, от които е била направена дървената църква „Св. Стефан”.
Други български интелектуалци, които живеели в този град са: доктор Иван Богоров, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Гавриил Кръстевич, братя Тъпчилещови, Драган Цанков... Не бива да забравяме и за духовните лица, които някога са живяли в Истанбул - Иларион Макариополски, Антим І, Неофит Бозвели. Всички тези прочути личности са били активни борци за църковната независимост в България. Също така благодарение на тях Истанбул е станал столица на българската възрожденска просвета, книжнина и образование.