Свети Ефрем първоначално бил военачалник на Изток, по време на управлението на императорите Анастасий¹ и Иустин². След това бил поставен за Антиохийски патриарх³, тъй като бил човек благочестив, водещ добродетелен и богоугоден живот, изключително милостив към бедните и състрадателен към всички, които се намират в скърби и беди. А самото му избиране за патриарх станало според Божието благоволение и по откровението, което било дадено за него на един епископ, който живял по времето, когато Антиохия била възстановена след разрушението.

 В това време в Антиохия, поради умножаването на различните ереси и еретици – несториани⁴, евтихиани⁵ и други, се произнасяли хули против божеството но Христа и се потъпквала честта на Пресвета Богородица. Поради това над Антиохия се разразил Божият гняв. В двадесет и деветия ден на месец май, на обяд, в петък, тук станало страшно земетресение, а заедно с това целият град бил обхванат от огън. Земетресението разрушавало каменните здания и градските стени, а огънят унищожавал всичко останало. Това трябвало да яви на всички големия Божи гняв, предизвикан от човешките грехове. Антиохия едва не се уподобила на Содом и Гомор⁶, защото голяма част от града била разрушена, и заедно с това загинали и безчислено множество граждани, едни от тях, като били затрупани под сриващите се сгради, а други от пожара. Така намерил смъртта си, затрупан от падаща колона, Антиохийският патриарх Евфрасий⁷. Тогава сред останалите живи хора настанал голям плач и горчиво ридание. А жителите на всички околни градове и области, като узнали за станалото, се изпълнили с голям страх и ужас. Този Божий гняв, който яростно се стоварил върху Антиохия, видели с духовните си очи някои от светите отци, които се намирали на доста голямо разстояние от града (преподобни Теодосий Велики⁸, който бил в Палестина, и преподобни Зосима⁹, който бил в Кесария Палестинска). Поради това те със сълзи започнали да молят Бога да не погуби докрай града, срещу който Той справедливо се прогневил.

 След това страшно земетресение и опустошителен пожар, в Антиохия бил изпратен военачалникът на Изтока - този блажени Ефрем, със задачата да построи в града нови сгради. Ефрем с усърдие се заел да изпълни възложеното му поръчение.

 Сред работещите там имало един никому неизвестен епископ, който, като снел от себе си епископския сан и звание, показвайки се пред хората като бедняк, работел заедно с останалите на строежа.

 Веднъж военачалникът Ефрем получил за него следното откровение. Уморен от работата, епископът легнал да поспи на земята. Тогава над него се видял огнен стълб, който достигал до небето. Ефрем наблюдавал това не веднъж и не два пъти, а многократно. Той много се ужасявал от това, което виждал, тъй като това чудо наистина било страшно.

 Освен това воеводата не знаел, че този работник е епископ, тъй като по неговия външен вид не можело да се разбере, че е такъв. Той имал вид на обикновен бедняк: главата му била всякога посипана с прах, облеклото му се състояло от една скъсана дреха, изпоцапана с петна, а тялото му било изтощено от много работа и от изключителното му въздържание. Като извикал при себе си този работник, Ефрем започнал да го разпитва насаме: кой е той, откъде е и как се казва. А той отвърнал:

- Аз съм един от най-бедните жители на тоя град. Тъй като нямам необходимото за своето препитание, се трудя за заплата и Бог ме храни.

Тогава Ефрем, осенен от Бога, му казал:

- Повярвай ми, че няма да те пусна, докато не ми кажеш цялата истина.

След като нямало възможност да се крие повече, епископът казал на военачалника:

- Дай ми дума пред Бога, че на никого няма да разкажеш за мен, докато съм жив.

Ефрем с клетва му обещал да изпълни това. Тогава работникът казал:

- Аз бях епископ, но оставих епископството заради Бога и дойдох тук при непознати хора. Трудя се и придобивам чрез своя труд това скромно препитание за себе си. Но моето име и името на моя град, в който бях епископ, няма да ти кажа. А ти присъедини към тая милост, която вече си направил и правиш, още една. В тези дни Господ ще те възведе на епископския престол на тази Антиохийска църква, за да пасеш Църквата на Господа и Бога, която придоби със Своята кръв¹⁰ Христос - истинният наш Бог. И така, раздавай, както вече ти казах, изобилно милостиня и като се бориш срещу еретиците, твърдо стой в православната вяра. С такива подвизи ти ще благоугодиш на Бога.

 Като казал това, неизвестният епископ се отдалечил от Ефрем.

Блаженият Ефрем, като изслушал това, много се учудил и си казал:

- Колко скрити раби има Бог, за които знае единствено Той!

Този епископ повече не останал сред работниците, но заминал на друго място. Той не желаел да бъде разпознат от хората, тъй като бягал от суетната човешка слава. Но неговото пророчество скоро се сбъднало, понеже след немного дни блажени Ефрем, според Божиите съдби, бил назначен за патриарх на великия град Антиохия.

Каква била ревността на светейшия патриарх Ефрем за благочестието и светостта, се вижда от следното:

Веднъж му било съобщено за някакъв стълпник, който се подвизавал в околностите на Иерапол¹¹. На Ефрем било казано, че този стълпник общувал с еретиците севериани¹². Великият Божи архиерей тогава лично отишъл при него и започнал да го умолява, дори със сълзи, да остави Северовото заблуждение и да се присъедини към общението със светата съборна и апостолска Църква. Стълпникът отговорил на патриарха:

- Аз никога не ще се присъединя към вашата Църква!

- По какъв начин желаеш - попитал патриархът - да се убедиш и какво доказателство искаш да видиш за това, че по благодатта на нашия Господ Иисус Христос съборната апостолска Църква е свободна от заблужденията на неверните!

Като искал да изплаши патриарха, стълпникът отговорил:

- Да наредим да се разпали голям огън и да влезем след това и двамата в него. Нека за права да се приеме вярата на този, който излезе от огъня цял и невредим. Него и ще последваме всички!

Патриархът отговорил на стълпника:

- Ти би следвало да послушаш мен, като свой отец, и нищо, което е по-високо от нашите сили, да не изпитваш. Но ако искаш да изпитваш неща, които превъзхождат моето нищожество, то аз, като се уповавам на милосърдието на всесилния Божий Син, вярвам, че заради спасението на твоята душа Той ще извърши това.

После патриархът казал на присъстващите:

- Да бъде благословен Господ! Донесете тук дърва!

Когато били донесени много дърва, патриархът наредил да запалят голям огън около стълпа, а след това казал на стълпника:

- Слез от стълпа и съгласно с твоите думи да влезем и двамата в огъня!

Стълпникът се изумил от тази гореща вяра на патриарха и от неговото твърдо упование на Бога и не желаел да слезе от стълпа. Тогава патриархът му казал:

- Нима сам ти не реши да направим така! Нима сам ти не пожела именно по този начин да изпиташ Бога? А защо сега не желаеш да влезеш в огъня!

След това патриархът снел омофора си и като застанал близо до огъня, вдигнал очите си към небето и се помолил на Бога:

- Господи Иисусе Христе, Боже наш, Който благоволи заради нашето спасение истинно да се въплътиш и да се родиш от Пречистата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария! Покажи ни сега истинската вяра!

Като свършил молитвата си, патриархът хвърлил омофора си в средата на пламъка.

Въпреки че огънят горял около три часа и дървата напълно се били разгорели, патриархът извадил омофора си цял и ни най-малко неповреден от пламъците.

Като се удивил от станалото, стълпникът познал, че истинната вяра е вярата на патриарха. Поради това той се отрекъл от своето нечестие, проклел Север, обърнал се към светата съборна и апостолска Църква и се причастил от ръцете на светейшия патриарх Ефрем с божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови, като прославил Бога.

 Този велик Божий угодник извършил и много други чудеса. След като достойно управлявал паството си, той се преставил в Господа¹³, на Когото служел с вяра и истина през всичките дни на своя временен живот. Той влязъл в радостта на своя Господ и Този, Когото благочестно прославял на земята, сега прославя на небесата заедно с всички светии. Амин.

___________

[1] Анастасий I царувал от 491 до 518 г.

[2] Иустин I управлявал от 518 до 527 г.

[3] Ефрем бил патриарх от 527 до 545 г.

[4] Несторианството е приело названието си от Несторий, Константинополски епископ (от 428 до 431), който учел, че Иисус Христос не е истински Бог, а само човек, син на Иосиф и Мария, удостоен за светостта на живота си с особена Божия благодат и спасяващ ни не чрез Своите изкупителни заслуги, а само чрез учението и примера на Своя живот. Несторианството е осъдено на III Вселенски събор, състоял се в Ефес (в 431 г.). Въпреки съборното осъждане несторианската ерес съществувала до VII в. в Персия, Индия и Китай.

[5] Евтихианството приело названието си от Константинополския архимандрит Евтихий, който учел, че Иисус Христос имал само едно естество – божествено, докато Православната Църква винаги е признавала и признава в Иисус Христос две естества – божествено и човешко, неслитно и неразделно свързани помежду си. Евтихианите се наричали още монофизити (от гръцки: μόνος - един и φύσις - естество). Тази ерес била осъдена на IV Вселенски събор, състоял се в град Халкидон в 451 г., но съществувала и по времето на свети Ефрем в VI в., и дори значително по-късно.

[6] Содом и Гомор - палестински градове, които се намирали в долината на Иордан. Те били известни с нечестивостта на своите жители, заради което били погубени от Бога (Бит. 19:1-28).

[7] Евфрасий бил патриарх от 523 до 527 г.

[8] Неговата памет се празнува в 11-ия ден на месец януари.

[9] Вж. житието му на същата дата.

[10] Деян. 20:28.

[11] Иерапол се намирал в малоазиатската област Фригия.

[12] Севериани - еретици, които приели във видоизменен вид монофизитската ерес. Северианите, въпреки че признавали, подобно на еретиците монофизити, само една природа в Иисуса Христа - божеската, но допускали в нея различие на божествените и на човешките свойства. Така те утвърждавали, че плътта на Христа преди Възкресението била, подобно на нашата, тленна. Своето название тази ерес получила от името на Север, Антиохийски патриарх (от 512 до 518 г.).

[13] Кончината на свети Ефрем се отнася към 545 г. Свети Симеон Дивногорец бил уведомен с откровение за неговата кончина. В момента на неговата смърт той видял душата му, която била възнасяна към Бога от ангели (по-подробно за това може да се прочете в житието на свети Симеон Дивногорец - на 24 май). - Патриарх Фотий (управлявал Константинополската църква от 857 до 867 г.; след това отново - от 877 до 886 г.) свидетелства за свети Ефрем, че макар той и да бил сириец по произход, владеел и гръцкия език. Почти всички съчинения на свети Ефрем били написани против монофизитите в защита на православното учение за Личността на Иисус Христос и за съединението в Него на двете естества - човешко и божеско.

https://www.sveta-gora-zograph.com/