item_2190 Всемирното Православие - СВ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ: ЗА ПРИЧИНАТА ЗА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА ХОРАТА ОТ БОГАКакво трябва да правим, ни питат, за да не отпаднем от Изкупителя и да не предизвикаме Божия гняв? „Затова – отговаря на този въпрос свети апостол Павел – трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем“ (Евр.2:1). Това означава, че трябва да прекараме живота си с особено внимание към Новия Завет (договор – б.пр.), в който Бог благоволи да встъпи с нас, съединявайки ни със Себе Си чрез светите тайнства, изявявайки ни Своята пресвята и съвършена воля в Евангелието, увенчавайки верните синове на Новия Завет с явния и осезаем дар на Светия Дух.

 

Да помним смъртта и Божия съд, на който ще бъдем изправени веднага след отделянето от тялото; нека да помним за благословената или скръбна вечност, която ще бъде наша участ според изреченото на Божия съд. При постоянната памет за смъртта и Божия съд, за блажената или гибелна вечност сърдечното отношение към земния живот се променя: човек започва да гледа на себе си като на странник на земята; сърцето му започва да охладнява и да става безразлично към земното; цялото му внимание се насочва към изучаване и изпълнение на евангелските заповеди. Точно както пътник, изгубен в гъста гора през тъмна нощ, се опитва да стигне до дома си по звука на камбана или тръба, така и истинският християнин, като внимава в Христовото учение, се укрепва да напусне царството на лъжовния разум, пораждан и подхранван от плътския живот. „Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване. Нощем си спомнях Твоето име, Господи, и пазех Твоя закон“. (Пс.118:54-55), — така се изповядал пред Бога свети пророк Давид, който и в царските чертози, и при славата на непобедим герой признавал себе си за странник на земята, а земята – като място за временен престой, място на своето скиталчество и изгнание.

Не мислете, че такъв поглед на нещата ни прави слаби, непълноценни членове на обществото. Не! Такъв поглед ни помага да изпълняваме задълженията си към човечеството с особено усърдие, саможертвено. Това е естествено! Тогава целта на нашата дейност е единствено благото на човечеството, а не придобиването на земни блага. Напротив, когато забравяйки вечността и Бога, живеем на земята само заради земни придобивки, тогава несъзнателно, незабележимо и непонятно за самите себе си, с потъпкването на съвестта, дълга, с потъпкването на заповедите на великия Бог, ние принасяме в жертва на самолюбието и самозаблудата си благото на ближния, благото на човечеството и собствената си вечна участ. Господ дълго ни търпи (2 Пет.3:9): това е очевидно. „И дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение“ (2 Пет.3:15), говори Апостолът, тоест, знайте, че причината и целта за това дълготърпение е Божието благоволение към нас, за да не бъдем увлечени от всеобхватния поток на злото, така че под ръководството на Словото Божие да постигнем спасението си.  

Повечето хора, опиянени от лъжливото и прелъстително учение на падналите духове (1Тим.4:1), победени от действието на това учение в тях, презрели Словото Божие, не го познават и не искат да го познават. Необходимо е, крайно необходимо е вниманието към Словото Божие, оправдано от самите събития на  враждебното му време и настроение, „та да не би някак да отпаднем!“. Необходимо, необходимо е това внимание, за да не се лишим безвъзвратно от спасението, което все още не е отнето от хората поради дивната милост и дивното дълготърпение на нашия Бог, което на практика е възможност да бъде спасен оскъдният остатък на вярващите в Него. Амин.