efrem arizonskiЛюбезни мои чеда!


Днес си помислих, че е правилно да поговорим за Православната църква и за вярата Православна. Ние сме православни, но сякаш не разбираме цялата висота, дълбочина и широта на Православието. А трябва да го виждаме в цялата негова святост!

Какво е това Православие? Православието – това е истината, това е правилното разбиране за Бога, за човека и света, както го е засвидетелствал в Своето превъзходно учение, чрез Своя Живот и изкупителна Жертва Самият въплътил се Бог – така е разяснил нашата вяра с боговдъхновения си разум и сърце св. ап. Павел, така е „съживил“ представата за нея апостолът на любовта, а също и евангелистите и другите апостоли, приели слизането в небесна светлина на Свети Дух. По същия начин са ни предали Православието и богоносните отци от Александрия, Константинопол, Кападокия, Сирия, Палестина, а по-късно и от Света Гора. Всички те, започвайки със св. Поликарп, ученика на апостола, до св. Никодим Светогорец, починал в началото на миналия век, със своята мъдрост и святост, жертви и подвизи са ни предали завета на правата вяра и живот, съкровището на Православното Предание.

Православието – това е чудно съединение на догмата и нравствеността, на съзерцанието и молитвения подвиг. Православието е това, което официално са определили Съборите, благодатните събрания на православните християни от всички краища на света. На тях богоносните отци, съединявайки „цялата наука на душата и осветени от Светия Дух“, са се изказали по-най-важните въпроси, които касаят духовния живот на човека, положили са основите на духовния живот, който е истинската духовна култура.

Православието са отстояли със своята честна кръв мъчениците от различни времена, цялото свещено войнство на милионите герои и изповедници, мъже, жени, деца. Започвайки с времето на римските театри и завършвайки със съветските лагери, те са доказали, че християнството е не просто теория, а истина и живот, най-прекрасен вид героизъм, победа над жестокостта и над грубата сила, тържество и царство на Духа.

По-късно се е наложила традицията да се възпява Православието в прекрасна поезия и вдъхновени песнопения, в които се съединява естественото и свръхестественото, земното и небесното, индивидуалното и общественото, простотата на обръщението и дълбокото уважение – явно и тайнствено.

При извършването на Божествената литургия в храма, в обстановка на великолепна тържественост и съсредоточеност на духовните сили се принася Богочовешката Жертва с участието на всички вярващи. Възпяват се гигантите на духа, на подвижниците на вярата начело с Пресвета Богородица. Възпява се правият догмат не само по себе си, но изразен в живота на конкретни хора.

Идеалът, към който се стреми монашеството, е висш идеал на Православието. По мнението на изследователите, монашеството – това е духовният авангард в борбата на човека за духовна свобода и съвършенство. Целта на монашеството е „да образова душата чрез обновление на ума“ (вж. „Подвижнически наставления на св. Исаак Сирин“). В това е съсредоточието на монашеския дух, целта на умната молитва и на неговото завършване. Духовната борба, която водят подвижниците – това са нови олимпийски състезания, но от духовен порядък. Те насочват човека по пътя на любомъдрия живот, водят го към обожение. Пътят на подвижника – това е път на очистване и връщане към Бога.

Не само на подвижниците, но и на всички християни Православието е явило смисълът на светостта и е издигнало, по този начин, нравствеността в обществото.

Главната и отличителна черта на Православието е хуманността, не само в смисъл на благотворителност, но въобще в смисъл на грижа за човека. Социалната защита – това не е откритие на съвременността. Първите благотворителни учреждения са се появили в Йерусалим веднага след Възкресението на Спасителя. Там се появяват първите благотворителни места за хранене, както се разбира от „Деяния на апостолите“, където служили първите седем дякони. Окриленият в езиците апостол Павел бил едновременно първи в социалното служение: едновременно с проповядването на Евангелието, той събирал пожертвования и те се наричали „логия“ (от гръц. λογία – учение, от λέγω – говоря, съобщавам, разказвам). Със социално служение се занимавали и приемниците на апостолите – епископите. Няма по-голямо изкривяване на истината от това, че отците на Църквата са се занимавали само с догматични въпроси и с нищо друго. По същото време, когато са се свиквали Църковните събори, св. Василий Велики строил в Кесария василиадите (благотворителни монашески центрове, в които възпитаниците на св. Василий Велики предоставяли безвъзмездна помощ на болни и страдащи), както знаете. В Константинопол за бедните били създадени благотворителни кухни, в които се хранели седем хиляди души, а в Александрия се създали първите родилни домове. Не само епископите, но и царете и монасите се съревновавали в делата на любовта, за всички тях Православието било едновременно и благотворене, вършене на добри дела.

Друга отличителна черта на Православието във всички времена е бил героизмът, което е видно от примера на мъчениците. Чедата на Православието винаги с храброст и мъжество са посрещали всеки произвол, бил той на Юлиан Отстъпник, бил той на арианите и монифизитите, иконоборците или латиномъдърстващите монаси. Сред героите на Православната църква са не само св. Атанасий Велики, св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст, но и св. Теодор Студит – игумен на Студийския манастир с всички братя, св. Максим Изповедник, безстрашният герой св. Марк Евгеник (Ефески - б. пр.) и безчислено множество други изповедници и поборници за вярата.

Характерна черта на Православието винаги е било мисионерството, проповедта сред варварите, съединена с тяхното културно просвещаване. Църквата никога не се е занимавала с прозелитизъм, тя е разпространявала светлината на Евангелието и просвещението чрез любов и смекчаване на нравите. Пример за такъв мъдър подход виждаме в живота на тримата светители на Църквата – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Те напоили целия свят с живата вода на правото учение за Бога и човека. Тримата светители - това са три велики звезди на църковния небосклон.

Православието винаги е вървяло по царския път на Евангелието и е съхранило неповреден истинския дух на християнството в противовес на мистицизма на източните ереси, от една страна, и цезаропапистката централизация на латинците или рационалистичния субективизъм на протестантите, от друга. Православието винаги е запазвало мярата и хармонията, не е допускало грешки, защото светите отци са били движени и направлявани от Светия Дух.

Православието не е презирало човекът, не е пренебрегвало мъдростта, природата и изкуството. То всичко е осветило и е сътворило културата. Както се пее в тропара на св. Трисветители „естество сущих уяснили, человеческие нравы украсили”.

Православието – това е движение на целия човек в цялост към своя Създател, това е път към обожение. То води човека към пълно съвършенство в Христа и заради Христа. Православието – това не е само настоящо богословие, това е едновременно и психология, и истински хуманизъм, и социално служение. Това е много разностранен брилянт, който, от каквато и страна да се погледне, разкрива ново пречупване на Истината.

Да познаем Православието. Не теоретически, да го почувстваме, да го преживеем в цялата негова дълбочина и ширина. Само така ще можем да го разкрием за себе си и за другите.

Понеже Православието – това не е музеен експонат, не е старинна вещ; то е живот, творчество и радост! Това е великата идея на нашия народ, златната надежда на нашето спасение, нашата похвала в Христа! Нека го проповядваме с мъжество и героизъм, като истински потомци на великите герои на Православието!

Лъчезарно, прекрасно Православие, с кръв украсена невеста Христова, никога, никога няма да се отречем от теб ние, недостойните, но ако трябва, удостой ни да пролеем за теб последната си капка кръв! Амин!