Онзи ден исках да напиша проповед, но няколко пъти главата ми клюмаше над таблета и накрая се отказах. Сега имам повод да ви предам най-важното от нея. А то е, че все повече заживяваме в едно пространство, което се намира отвъд думите. В някаква постсловесност. Значението им е предположено като единствено възможно и не винаги свързано с истината, дори с реалността, а само с някакви собствени предъвкани хиляди пъти мисловни клишета. Готови шаблони, които по презумпция изхвърлят всичко, което излиза извън тях.
Отец Георги не помни някога да е нарушавал поста, определен от Църквата. Веднъж го заварихме през Богородичния пост да си вари чорба без олио. Вече в преклонна възраст, той беше бодър физически. За поста казваше:
„Телесният пост e с голяма сила. Той очиства тялото и сближава душата до Бога. В атеистичното време у нас не се почитаха празниците, а постът съвсем се изостави. По различни поводи се правеха банкети в постни дни и хората отвикнаха да постят.
Прочети още: ОТЕЦ ГЕОРГИ ОТ ЖЕГЛАРЦИ: „ТЕЛЕСНИЯТ ПОСТ Е ГОЛЯМА СИЛА“