620 години по-късно светите мощи на патриарх Евтимий, последен български патриарх от епохата на Средновековието, който не оставил до последно своето паство, бяха тържествено прославени в Бачковската ставропигиална света обител в присъствието на стотици православни християни, дошли да се помолят пред мощите на светия патриарх, да попросят от него застъпничество и утеха. 

Тържествената света Литургия бе предшествана от литийно шествие със светите мощи, които се намираха в храм „Св. Николай Мирликийски“. Архиереи, духовници, църковни певци и стотици вярващи извършиха литийно шествие в двора на светата обител със светинята, която след това влезе в съборния храм „Успение Богородично“. Преди началото на архиерейската света Литургия Мелнишкият епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод прочете Патриаршеското и синодално послание по повод установяването на новия празник – „Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски“, който оттук нататък ще се чества на 22 октомври. (Посланието може да прочетете тук).

Тайнството Евхаристия бе предстоявано от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, който съслужи с Техни Високопреосвещенства митрополитите: Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий, Видински Даниил, Доростолски Яков, с Техни Преосвещенства епископите: Мелнишки Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Велички Сионий, игумен на Бачковската и Троянската св. обител, Знеполски Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, Белоградчишки Поликарп, викарий на Софийския митрополит, Смоленски Висарион, втори викарий на Пловдивския митрополит, Константийски Михаил, викарий на Ловчанския митрополит, Браницки Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, Велбъждски Исаак, втори викарий на Софийския митрополит, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Антим, протосингел на Видинска св. митрополия, архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир, братя на светата обител и гостуващи духовници, дяконите бяха водени от йеродякон Вартоломей. Песнопенията по време на светата Литургия бяха изпълнени от църковни певци, водени от доц. д-р Любомир Игнатов. 

Десетки бяха и православните християни, които се причастиха с Тялото и Кръвта Христови на празника. Богослужението завърши с многолетствие за Българския патриарх Неофит, Св. Синод на БПЦ-БП, както и за празнуващите днес православни християни. Тържествата завършиха с паметна снимка пред съборния храм на Бачковската света обител. 

Богослужението бе излъчено и на живо в официалната страница на Св. Синод във Фейсбук. 

Историческа справка: 

На 20 ноември 1905 г. по инициатива на отскорошния игумен архим. Паисий в Бачковския манастир, в притвора на храма, се извършват разкопки и е разкрит гроб без скелет, в който се намират останки от архиерейска мантия, голям омофор и два епитрахила. На 8 декември 1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис:

СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ] ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН [ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].

Буквите в надписа са наредени така, че да образуват акростих СИРОТА. Отстрани са изписани букви с цифрово означение, чийто най-вероятен прочит според В. Златарски е: 1404 4 АП[рил].

Св. Синод е известен за откритията и назначава комисия в състав: синодалният протосингел Неофит (сетнешен Видински митрополит), йеродякон Григорий и проф. Васил Златарски, която проверява на място фактите. Техният доклад е публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на „Църковен вестник“ от 23 декември 1905 година. Докладът описва подробно как е станало откриването на гробовете, като при отварянето на втория гроб в присъствието на игумена, всички братя и слуги „се разнесла благоуханна миризма, такава, каквато издава св. миро... Почнали да разгледват костите, от които благоуханието се разнесло все по-силно и по-силно“. Комисията свидетелства, че при отварянето на гроба в нейно присъствие на 11 декември отново е било усетено „същото силно благоухание... и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: „"какво е това благоухание?“ В следващия брой 51-52 на същия вестник В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле. Породилите се след това спорове спират прославлението на мощите до наши дни. 

Ето защо Св. Синод със съзнание за своя дълг и своята отговорност пред Бога и пред дивния Негов угодник св. Евтимий Търновски, а също така и пред поверения му от Бога Негов народ, призова за прекратяване на споровете и разногласията, като постановява учредяването на нов празник – Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски.