ОПИТИ ЗА СПОДЕЛЯНЕ С ВАЛЯ ХРИСТОВА

Valia%20Hristova%20(224x300) ОПИТИ ЗА СПОДЕЛЯНЕ С ВАЛЯ ХРИСТОВА

angel_voin ОПИТИ ЗА СПОДЕЛЯНЕ С ВАЛЯ ХРИСТОВАВърхустенописв Горнолозенския манастир Свето Възнесение Господне” край София е изобразен свети Ангел, войн-българин. Според немощните си сили отдавна исках да намеря сведения за този наш светец. Проф. Асен Василиев е открил образа му и в църквата „Свети пророк Илия” в с. Горни Окол, Софийско (вж.: Василиев, А., „Българските светци в изобразителното изкуство”,1987).

 

 

 

На южната страна на църквата,редом със светците Теофилакт патриарх Търновски и Йоан-Владимир цар български, е изобразен и „Ангел войн бугарин”. Според надписа над западната врата през 1857 г. тук са работили Никола Образописов, Христо Зографски, Димитър Христов, Иван Станков.

 Проф. Василиев предполага, че образът е на новомъченика Ангел от село Флорина, известен още като Ангел Битолски, за който е писал свети Паисий Хилендарски в своята История Славянобългарска: „В 1750 година... турците мъчели и посекли за християнската вяра един юноша с хубаво лице и ръст. Много го насилвали и мъчили да се откаже от Христа, но той премъдро и дръзко изобличавал безбожната им вяра... И Бог показал голямо знамение над мощите му. Името му било Ангел от село Флорина. Този свети мъченик Ангел просиял в наше време в българската земя.".Днес християните от три съседни държави спорят за националността му.

Ангел от село Флорина бил младеж, посечен за християнската вяра и според иконографските изисквания той би трябвало да бъде нарисуван като юноша с мъченически кръст в ръка. Но видно е, че образът в църквата в Горни Окол и в Горнолозенския манастир е на светия-боец в доспехи, с  шлем, с копие в едната ръка и меч - в другата. Поставен е между средновековни български светци - патриарх и цар. Изводът е: свети Ангел, войн Български, е средновековен български светец-войн, почитан от предците ни с образ и слово, а днес - забравен. Не може да има съмнение за подмяна в имената, както някои християни предполагат, с другия, тачен в наши дни български войн - светец, преп. Михаил войн от Потука, записан в Ботевия календар на датата 10/22/февруари. В Горнолозенския манастир има изображение и на свети Михаил войн от Потука

Христаки Павлович в „Царственик или История Болгарская…“ (1844 г.) в „Изложение Святыхь Болгарскихь по ряду“ при номер 30-й пише: „Святый преподобный Михаиль воинь оть село Потока“, а при номер 34-й: „Святый мученикь Ангель Воинь“. И завършва: „има же и други многу Болгарски Свети угодницы, коихь имена та, ако и да е утаило времето оть нась, но Богь ги знае: понеже непрестанно предстоять Му молящяся за нась“.

В „Календарче за година 1868, Болградь - училищна книгопечатница, от Рашко Блъсковь"пише при „1 февруарий- Трифон мъч. и /Ангел войн/" (поради смяна на гражданския календар 01.02. 1868 г. днес е 14.02 - бел. Всемирното Православие). Пак в този календар при 25 януари пише: „Григорий Богосл. /Марко арх. Преславский/". За  Марко, архимандрит Преславски, този друг забравен български светец, Църковен вестник писа в брой 3 от 2022 година.

И в други предосвобожденски български православни календари са поставени имената на светите Ангел войн-българин и Марко Преславски. Те, както и други български светци, фигурират в „Български народен календар 1869", Браила, х. Д. Паничков. Очевидно до Освобождението те са известни и почитани. Време е да съживим църковната и народната паметта за тях.

 

angel_voin ОПИТИ ЗА СПОДЕЛЯНЕ С ВАЛЯ ХРИСТОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

kalemdar_bolgrad ОПИТИ ЗА СПОДЕЛЯНЕ С ВАЛЯ ХРИСТОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Първите две страници от Календарче" за година 1868 от Рашко Блъсков, отпечатано в гр. Болград, което се пази в Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий" в София.  

 

 

 

 

 

 

sv_marko_preslavski_sv_petka_final ОПИТИ ЗА СПОДЕЛЯНЕ С ВАЛЯ ХРИСТОВАБратя и сестри,

На 28 януари в манастира „Свети Пантелеймон" (в местността „Патлейна", гр. Велики Преслав) ще бъдат отслужени света Божествена литургия и Последование на светия и богоносен наш отец Марко Преславски митрополит, почитан от българските християни в далечното ни минало.

 

 Да си спомним за тихия подвиг на свещеномъченик Димитър от с. Чаир, дн. с. Камен, Великотърновско. Срещу забравата за него народът ни е сътворил песен.

 Ние ходим no земя, пропита с мъченическа кръв и no стъпкитe на светци, за които често не знаем нищо или съвсем малко.

 През 1850-1859 г. в с. Чаиркьой (дн. с. Камен, Великотърновско) поп Димитър Николов Кочев се занимавал не само с духовното обгрижване, но и с прос­вещението на своето паство. 

Z ОПИТИ ЗА СПОДЕЛЯНЕ С ВАЛЯ ХРИСТОВАВъстанието на гърците през ХIХ век предизвикало насилия над християнското население на Балканите. В Шумен било замислено клане на българското население. Бил и насрочен ден за неговото изпълнение - 9 юли, но на 8 юли вечерта дошъл невиждан порой и много хора се издавили. Страх обзело турците, които вярвали, че това е станало по Божий гняв и напуснали клането. Оттогава шуменци започнали да почитат св. Прокопий (8 юли) като покровител на града.

images?q=tbn:ANd9GcT9xz5Db0JtGPctjGMOPDvAtlfNyJb7WTKKOQ&usqp=CAU ОПИТИ ЗА СПОДЕЛЯНЕ С ВАЛЯ ХРИСТОВАНа 23 април 1736 г., през Страстната седмица преди Великден, в провадийското село Кривен сред българското население се разиграла трагедия, довела до мъченическата смърт на една девойка, наричана Гана, Ганчица.

Нейната история най-вероятно би потънала в забрава, ако не беше записана от Балчо Нейков, потомък на стар български род, сродник и приятел на Стефан Караджа, в книгата „Факийско предание - сбирки от народния живот за праотците ни”. Той започнал записките си като биография на Стефан Караджа, а за нас, днешните българи, те освен извор на информация, дават отговор на въпроса: Как са оцелели дедите ни в тези така превратни за българите събития?

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Who's Online

В момента има 227132  гости и 35  потребителя и в сайта

Нагоре